Кърк Дъглас на 100 г.: гладиатор, художник, шампион

Легендата на киното, един от последните живи герои от Златната ера на Холивуд, навършва 100 години! Сто години, от които 60 са посветени на актьорския занаят. А щяха да са дори повече, ако Кърк Дъглас не беше прекарал четири години по фронтовете на Втората световна война.  

Дъглас се появи за първи път по българските киноекрани в далечната 1970 г. – далечна не само от 2016-та, но и от 1960-та, когато всъщност е световната премиера на „Спартак“, филма на Стенли Кубрик. Можем само да гадаем по какви причини държавното по това време „Киноразпространие“ е забавило с цели десет години (вместо с обичайните 3-4) показването на прогресивната история за ролята на разбунтувалия се роб и гладиатор – наше момче, тракийче.

През 60-те, след близо 15 години пълно ембарго, американското кино започва отново да навлиза у нас – в първата половина на десетилетието с по един (или по-малко) филм годишно, а към края му едва ли не всеки месец по американско заглавие. Освен че идват у нас с години закъснение, тези филми често са в драматично техническо състояние (защото се прожектират до пълното разпадане на лентата). Понякога са и черно-бели (защото, за да бъде удължен екранния им живот, са преснимани на по-евтина лента), а друг път, даже доста често – дублирани на някой „социалистически“ език, защото (надали законно) социалистическите страни се занимаваха с реекспорт на холивудска продукция.

Кърк Дъглас в „Смелите са самотни“ (1962)

И така, при пристигането си у нас през 1970 г., Спартак говореше от екрана на кино „Македония“ (имаше такова в началото на „Пиротска“) на руски – за го разбираме по-лесно. Публиката вече беше толкова свикнала с доминацията на руското кино, че това изглеждаше съвсем естествено. Но на какъвто и език да говореше, у нас Кърк Дъглас беше първата американска звезда от нов тип – звезда, съчетнала забележителна физика с много сериозни актьорски качества (а не физкултурник като Стийв Рийвс от „Херкулес“).

Кърк Дъглас обаче не е чужд на руския език – истинското му име, с което е записан при раждането си през 1916 г. в градчето Амстердам, щата Ню Йорк, е Исур Даниелович, а родителите му са еврейски имигранти от Одеса с още 6 деца. Баща му скоро променя семейното име от Даниелович на Демски, а Исур става Изи. По онова време родителите му искат да го направян равин. Но малкият Изи Демски вече има други намерения.

„Още във втори клас реших, че искам да стана актьор. Играх обущар в една училищна постановка и се оказа, че баща ми, който никога не се интересуваше с какво се занимавам, ме е гледал и след представлението ми връчи първия ми Оскар: фунийка сладолед. Никога няма да забравя това”, спомня си Дъглас в интервю преди пет години.

В гимназията Изи Демски се сприятелява с друг емигрантски син, който вече е променил името си от Джордж Секулович на Карл Мълден – и Изи променя своето на Кърк Дъглас (а двамата с Мълдън остават доживотни приятели, като през 70-те той си партнира със сина на Кърк – Майкъл, в тв сериала „Улиците на Сан Франциско“).

Кадър от „Детективска история“

Кърк Дъглас се дипломира през 1939-а – и се записва в Американската академия за драматични изкуства. Там се сприятелява с малко по-младата си състудентка Бети Джоан Перске – която ще промени живота му преди, а също и след като промени името си на Лорен Бакол. Дългогодишното им приятелство започва, спомня си Дъглас, с един конкретен акт на добрина от нейна страна:

„Имах само едно много тънко палто, а беше зима. Тя видя това и реши, че мръзна – отиде някъде и малко по-късно се върна с по-дебело палто. Носих го две години”.

През следващите 4 години Кърк Дъглас няма нужда от палто, защото армията му е осигурила шинел. Японците нападат Пърл Харбър, Америка влиза във Втората световна война, а Кърк Дъглас попада в армията. След победата се установява в Ню Йорк и участва в десетина театрални постановки, включително и на Бродуей, но не може да се каже, че кариерата му процъфтява. За разлика от него, приятелката му Бакол се е преместила в Холивуд  и вече е станала звезда с участието си във филма с Хъмфри Богарт „Да имаш и да нямаш“. Но не е забравила своя състудент.

„Тя отново изигра важна роля в живота ми – благодарен ѝ е Дъглас. – Казала е на един продуцент на име Хол Уолис да не пропусне да ме гледа, щом пристигне в Ню Йорк.“

Кадър от „Шампион“ (1949)

Уолис го вижда – и му предлага да се яви на кастинг за роля във филма с Барбара Стануик „Странната любов на Марта Айвърс“ (1946). Дъглас се мята на следващия влак за Холивуд. Само три години по-късно той вече има първата си номинация за „Оскар“ за ролята на боксьор в „Шампион“ (1949). За стигне до нея е отказал много пари и участие във високобюджетен филм с Ава Гарднър и Грегъри Пек – докато в „Шампион“ няма никакви звезди, а заплащането е нищожно.

Но, освен чисто актьорски качества, големите артисти притежават още нещо – талантът да подбират правилно ролите си. Въпреки отлично поддържаната си физика, Дъглас не се превръща в екшън герой, а редува най-разнообразни персонажи. На следващата година печели „Златен глобус“ като корумпираното ченге в „Детективска история“.

Играе безмилостен холивудски продуцент в „Лошият и красавицата“ на Винсънт Минели (1952) (втора номинация за „Оскар“) и измъчен художник-гений в „Жажда за живот“ (1956… и трета номинация за „Оскар“).

Бил е още Одисей в „Одисей“, китоловеца Нед Ланд в „20 хиляди левги под водата“, Док Холидей в „Престрелка в ОК корал“, викингски вожд във „Викинги“, учен антифашист в „Героите на Телемарк“, астронавт в „Сатурн 3“… и още много герои в над 90 филма. Една от  послените му роли бе в „Семейна черта“ през 2003 г., където се появи заедно със сина си Майкъл, внука си Камерън и бившата си съпруга (майка на Майкъл) Даяна Дъглас. След „Илюзия“ (2004) – историята на някога могъщ режисьор, очакващ смъртта в края на живота си, Кърк се пенсионира.

Кърк Дъглас като Ван Гог в „Жажда за живот“ (1956)

***

Кърк Дъглас ще прекара стотния си рожден ден във вилата си край Лос Анджелис, в компанията на съпругата си Ан (на 97), за която е женен от 1954 г., сина си Майкъл и съпругата му Катрин Зета-Джоунс, както и още около 200 роднини и приятели на юбиляра. В навечерието на празника актьорът сподели:

„Най-важно е да съм здрав и да съм се наспал – за да бъда очарователен“.

Честит рожден ден, господин Дъглас!