Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Церемонията за Дилън в отсъствието на Дилън

Той промени представата ни за поезия, обясниха от Шведската академия. Пати Смит присъства вместо носителя на Нобеловата награда за литература

Пати Смит присъства вместо Боб Дилън на церемонията по връчването на Нобеловата му награда за литература в Швеция. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Церемонията за Дилън в отсъствието на Дилън

Пати Смит присъства вместо Боб Дилън на церемонията по връчването на Нобеловата му награда за литература в Швеция. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Ако хората в литературния свят недоволстват, трябва да им се припомни, че боговете не пишат, а танцуват и пеят*“, обявиха от Шведската академия на церемонията по връчването на Нобеловата награда за литература на Боб Дилън в Стокхолм в събота в негово отсъствие.

Хорас Енгдал от комитета на отличието обясни защо легендарният текстописец и певец получава отличие, досега запазено за прозаици, лирици и драматурзи.

„Дилън изцяло се е посветил на популярната американска музика от ХХ в. – тя се изпълнява по радиостанциите и грамофонните записи за обикновените хора, бели и черни: протестни песни, блус, ранен рок, госпъл и мейнстрийм – каза Енгдал, цитиран от „Ролинг Стоун“. – Когато чрез наградата за Дилън признахме, че тази революция съществува, решението ни изглеждаше отначало дръзко, а сега е направо очевидно. Но взима ли той наградата, защото е разклатил основите на литературното здание? Съвсем не.

Има и по-просто обяснение, което споделяме с тези, които стоят развълнувано пред сцената на безкрайното му турне, в очакване на неговия вълшебен глас“.

Шведската академия все пак отдава дължимото на критиците, изказали резерви към Нобела за Боб Дилън.

„Със своята работа Дилън промени представата ни за поезия – как въздейства тя и какво представлява – каза Енгдал. – Ако хората в литературния свят недоволстват, трябва да им се припомни, че боговете не пишат, а танцуват и пеят.“

След тази реч Пати Смит изпълни A Hard Rain’s A-Gonna Fall на Дилън.

Предлагаме ви цялата реч, произнесена в чест на Боб Дилън:

„Какво носят големите промени в литературния свят? Често това става, когато някой се заеме с проста, пренебрегвана форма, описана като „изкуство“ в по-висок смисъл, и я измени. Тогава, от една страна, се появява съвременният роман, идващ от анекдота и писмото; така в по-ново време и драмата произлиза от шегите сред буретата на пазарния площад; така и песните на простонароден език детронират възвишената латинска поезия; така и Лафонтен отвежда басните за животни, а Ханс Кристиян Андерсен – детските приказки до висините на Парнас. Всеки път, когато това стане, нашата представа за литературата се променя.

Всъщност, няма нищо сензационно във факта, че певец или текстописец на песни е получил Нобеловата награда. В далечното минало всяка поезия е била изпявана или музикално рецитирана, поетите са били рапсоди, бардове, трубадури; „лирика“ идва от „лира“. Но това, което Боб Дилън прави, е завръщане към гърците и провансалците. Той се е посветил изцяло на популярната американска музика от ХХ в., както тя се пее по радиостанциите и грамофонните записи за обикновените хора – бели и черни: песни на протеста, блус, ранен рок, госпъл, мейнстрийм. Той слуша ден и нощ, пробва сам на инструментите си, опитва се да учи. Но когато сам започва да пише песни, те звучат различно. Материалът се изменя в ръцете му. От това, което той открива в наследствените песни и къде ли още не, в банални рими и в остроумия, в ругатни и благочестиви песни, в дреболии и в груби шеги той открива златото на поезията – без значение дали по случайност или нарочно; всяко творчество започва като подражание.

Даже и след петдесет години непрестанни срещи, все още сме готови да поглъщаме еквивалента на музикалния „Летящ холандец“. Той прави добри рими, казваше един критик, с което се опита да обясни величието. И това е вярно. Римуването му е алхимична субстанция, която унищожава контексти, за да създаде нови, които досега почти не са се срещали в човешкия ум. Това е шок. Докато публиката очаква обикновени народни песни, пред нея застава млад мъж с китара, смесващ езиците на улицата и на Библията, в консистенция, която може да накара и края на света да изглежда като дреболия. В същото време той пее за любовта с убеждение, каквото всеки би искал да притежава. Внезапно голяма част от ерудитската поезия по света започва да звучи анемично, а рутинно писаните текстове на песни от колегите му са като старомоден барут на фона на динамита. Хората престанаха да го сравняват с Уди Гътри и Ханк Уилямс, а се обърнаха към Блейк, Рембо, Уитман и Шекспир.

В най-малко вероятната среда – тази на комерсиалния грамофонен запис – той върна на езика на поезията високия му изказ, изгубен от романтиците насам. И то не за да пее за вечността, а за да говори за случващото се около нас. Сякаш Делфийският оракул чете вечерните новини.

Да признаем тази революция, отличавайки Боб Дилън с Нобеловата награда, беше решение, което само на пръв поглед изглеждаше дръзко, а сега ни се струва очевидно. Но взима ли той приза заради разклащането на основите на литературата? Ни най-малко. Има по-просто обяснение, ставащо ясно при всичките сърца, биещи пред сцената на безкрайното му турне, чакащи за този вълшебен глас. Шамфор (бел. ред. – Себастиен-Рок Никола или Шамфор (1741-1794), френски писател) отбеляза, че когато се появи майстор като Лафонтен, йерархията на високите и ниските жанрове се губи. „Какво значи рангът на произведението, ако красотата му е от най-висок ранг?“, пише той. Това е точният отговор на въпроса за мястото на Боб Дилън в литературата, тъй като красотата на песните му е от най-висок ранг.

Чрез произведенията си Боб Дилън промени представата ни за това какво е поезия и как действа тя. Този певец има място редом с гръцките аеди, заедно с Овидий или до романтичните визионери, до кралете и кралиците на блуса, до забравените майстори на бляскави стандарти. Ако хората в литературния свят се оплакват, то трябва да им се напомни, че боговете не пишат, а танцуват и пеят. Благопожеланията на Шведската академия съпровождат г-н Дилън по пътя му към формулирането на стандартите.


* „Площад Славейков“ припомня, че древният скандинавски бог Один е изобретател на руническата писменост, а не на песента и танца. Още по-древните богове Йехова, Тот и Имхотеп определено ценят писменото слово и не танцуват.

Превод на речта: Манол Глишев.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах