Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Светът ще става все по-малко лесен

Реакции във Фейсбук след терора в Берлин и Анкара преди Коледа

Камион уби дванадесет души на коледен базар в Берлин в понеделник вечер. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Светът ще става все по-малко лесен

Камион уби дванадесет души на коледен базар в Берлин в понеделник вечер. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Спри да дрънкаш и анализираш това, което не разбираш
Захари КАРАБАШЛИЕВ

А може би просто няма нужда да се изказваме по всяка тема и повод. Може би светът няма чак такава нужда от думите ни. Може би малко хора изпитват вопиюща потребност от нашата „емпатия“. Може би просто трябва да си вършим работата всеки ден. Ако се молиш – моли се. Ако се бориш – бори се. Ако можеш да помогнеш с нещо – направи го. Но, за бога, спри да допринасяш за вселенския хаос, спри да дрънкаш, спри да анализираш това, което най-малко разбираш, спри да коментираш безсрамно на гърба на чуждата болка. Берлин, Алепо, Анкара, Истанбул, Брюксел, Ница, Париж… Това няма да спре. Светът ще става все по-малко лесен, все повече необясним…

***

Градове, които болят много лично
Георги ГОСПОДИНОВ

Берлин… има градове, които болят много лично.
където и да сме.
преди да ни затрупа вечерта…
всъщност всички градове вече болят лично, от Алепо до Цюрих

***

Косите побеляват, а душите почерняват
Стефан ИВАНОВ

Имената на скръбта се увеличават. Берлин, Алепо, Цюрих, Багдад, Анкара, Брюксел, Лахор, Кабул, Мосул, Истанбул, Ница, Хила, Париж, Газиантеп, Могадишу. И още толкова, по толкова, по толкова. И Хитрино. Първият човек, който в първите минути на Игнажден влезе вкъщи, поне по телефона, беше един от най-близките ми приятели. Повече от половин живот приятелство. Живее в Берлин. Пътуваше в метрото, отиваше към дома на приятелката си. Гласът му беше тих. Каза, че е добре. Идва си в София в петък, за празниците. Искам да съдя за бъдещата година по неговото обаждане. Дано е белязана с живот, не със смърт.

Преди дни прочетох историята, която Вернер Херцог разказва за Ришард Капушчински, имал късмета да оцелее сред хаоса в Източно Конго през 60-те години. Описва не само 2016-а или 2015-а. За година и половина Капушчински е бил арестуван четиридесет пъти и при четири от тях е бил осъждан на смърт. Той разказал с кроткия си ведър глас на Херцог кое било най-лошото му преживяване – когато хвърлили десетки отровни змии в тясната му килия. Косата му побеляла за пет дни.

Днес едновременно знаем и не знаем кои са змиите и къде са, само чужди ли са или наши. Косите побеляват, а душите почерняват, докато голямата омраза и убийственото насилие съжителстват с по-малка омраза и с по-банална жестокост. Не трябва да се забравя, че отровата може да убива, но и да спасява. Да е лекарство. Да е противоотрова. Да е опомняне. Нужни са повече милост, човечност, обич, прегръдки, вслушване, разбиране и състрадание към жертвите. И към все още живите.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg