72 часа карантина за всяка заета книга в Националната библиотека

В Националната библиотека ще се влиза след измерване на температурата и дезинфекция на ръце и обувки, съобщи пред „Площад Славейков” директорката на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова. Институцията ще бъде отворена за посетители вероятно следващата седмица. Тогава се очаква да бъдат получени изричните указания от Министерството на културата след съгласуване със здравното министерство за всички задължителни противоепидемични мерки.

Останалите библиотеки в страната вече отвориха, но в тях работят само заемните, уточни доц. Александрова. Националната библиотека е с особен режим – там няма заемни, а само читални. Затова екипът на институцията е подготвил специфична стратегия за приема на посетители.

Помещенията ще се почистват с препарати няколко пъти на ден. Освен дезинфекциране, още на входа читателите ще получават безплатни латексови ръкавици. Всеки влизащ в библиотеката ще мине през процедура по измерване на температурата с дистанционни електронни термометри.

Потокът ще бъде еднопосочен, вече са обособени коридорите, по които ще се влиза и излиза. В големите читални ще се допускат само 50 човека – на 1/3 от капацитета им. Престоят на посетителите ще бъде ограничен до 3 часа. Всяка библиотечна единица, предоставена на читател, ще бъде карантинирана впоследствие за 72 часа. През подобен режим ще преминават и книгите, депозирани от издателствата, след като бъдат доставени в сградата.

Каталозите на Националната библиотека няма да бъдат достъпни за външни лица, с тях ще работят само служители. От библиотеката разчитат все повече читатели да използват удобството на предварителните онлайн заявки.

Досега в периода, когато институцията беше затворена за посетители, е извършена пълна дезинфекция на каталозите и свободните за заемане книги. Редките библиотечни единици, които могат да бъдат повредени при по-сериозна дезинфекция, няма да се предоставят в оригинал. Ще бъдат достъпни само техни дигитални копия.

Библиотеката все повече се ориентира към онлайн услугите, допълни доц. Александрова. До 24 май може да бъде направена безплатна едногодишна регистрация за библиотеката. За последните 10 дни служителите са приели над 4000 онлайн заявки за електронни документи. Само за седмица са направени 400 нови реистрации. За да се засили онлайн присъствието на Националната библиотека, вече се води активна комуникация с подобни институции в Европа за споделяне на електронни ресурси. В момента тече обработка на дигитализиран архив от над 1000 екслибриса, предстои и дигитализацията на музикални издания.

Библиотеката ще се включи в проекта „Европейските градове – културни мостове над времето и пространството”, в който ще бъде представена изложба от фотографски единици от 5 национални библиотеки – в България, Румъния, Сърбия, Албания и Черна гора.

Започва и работа по сайт, посветен на историческия архив. Първоначално в него ще бъдат качени всички архивни материали на Националната библиотека, посветени на Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Въпрос на държавна политика е това да стане глобален дигитализиран архив на всички институции, допълни доц. Александрова.