Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

От градинар в Тирол до сбирките на днешните колекционери

Перлите в трезора на ОББ, изложени в Националната галерия

Никола Танев, „Балчик“, детайл - От градинар в Тирол до сбирките на днешните колекционери

Никола Танев, „Балчик“, детайл

Да откриеш художник, благодарение на банка – подобен пример се среща нерядко в световната история на изкуството. У нас ситуацията е по-различна, защото трезорите не са щедри откъм изложби за широката публика и колекциите им са достъпни за малцина. Затова експозицията „Не/Познати” в Двореца с картини от фонда на ОББ е предизвикателство за любопитството на арт ценителите. Вернисажът е утре вечер, а 49-те творби ще останат в залите на някогашния княжески палат до 12 февруари. След това ще се върнат в трезорите на финансовата институция, защото са част от нейния т. нар. Златен фонд с произведения на класици и изтъкнати съвременни художници.

Колекцията наброява 225 творби, събирани през последните 25 години, без умисъл за представителност. Част от тях са получавани като подаръци за директорите на 22-те регионални търговски банки, от чието консолидиране се създава ОББ, или пък са купувани за интериорна украса за банковите салони в различните градове. Според актуалното състояние на арт пазара, цената на всичките им картини възлиза на 400 000 лева.

Най-скъпите предложения в експозицията в Двореца са „Морски скали”, рисувани от Златю Бояджиев през 1935 г. с маслени бои върху картон с размери 51 х 66 см, и платното на Никола Танев „Балчик” (65 х 50 см) от 1940 г. Банката оценява творбите на 18 000 лева всяка.

Любопитно е, че години наред финансовата институция няма представа с какво точно разполага по отношение на българското изкуство. В един момент се обръщат за съвет към изкуствоведката Весела Христова-Радоева, директор на Софийската градска художествена галерия в периода 2002-2005 г. Тя става техен консултант и куратор на настоящата изложба.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Почти всички творби са минали през ателието на реставратора Емил Чушев. Някои от тях са били в плачевно състояние – като платното „Жътва” (120 х 147 см), рисувано от Харалампи Илиев през 1927 г., разказва Анка Костова от ОББ.

„Тази картина дойде при нас от клона ни в Хасково. Сградата е паметник на културата и бяха положени всички усилия тя да бъде възстановена, според изискванията. Колегите ни въведоха в бившата стая на директора, която се намира на втория етаж. Там, върху един диван беше сложена „Жътва” с огромна дупка в нея”, описва Костова.

Харалампи Илиев, „Жътва“

Харалампи Илиев, „Жътва“

Реставраторите обаче заличават щетите върху произведението. След намесата им „грейват” и цветовете, положени преди век от Васил Маринов върху платното „Военен обоз”. То е и най-старото, притежавано от банката.

Васил Маринов, „Военен обоз“

Васил Маринов, „Военен обоз“

Истински бисер в живописната колекция на институцията е квадратно парче шперплат с размери 65 х 65 см. Според изкуствоведите през 1937 г. големият маринист Христо Каварналиев е рисувал и от двете му страни. Подписът на художника обаче стои само под едното изображение – „Море”. Другата – „Морски пейзаж” – е отнесена от арт експертите към същото време и автор, а по препоръка на реставратора Чушев картината се представя двустранно.

Христо Каварналиев, „Морски пейзаж“

Христо Каварналиев, „Морски пейзаж“

Другите интересни предложения в сбирката на ОББ са „Ловеч” и „Велико Търново” на Иван Христов, рисувани през 1938-а, „Лодкар” и „Пастири” от Радомир Мандов от 1930 и 1935 г. „Селска идилия” от 30-те години на ХХ век, пресъздадена от Деньо Чоканов с маслени бои върху платно с размери 92,5 х 110 см, показва колко много са държали на колорита родните художници през първата половина на миналия век и колко добре са владеели изразните си средства.

Художникът от троянското кино

Личното ми откритие на тази изложба е художникът Григор Първев, на чието творчество и съдба се натъквам за първи път. Роден на 23 януари 1921-а, днес той е тачен като доайен на изобразителното изкуство в Троян. Но не винаги е било така.

Пътят му в изкуството започва като градинар в Тирол. Тъкмо е завършил прогимназията, когато родителите му го изпращат на работа в австрийската провинция. Там, в полите на Алпите, младежът открива призванието си, докато гледа как художниците рисуват на открито. Първите му опити в живописта като прерисува картички с пейзажи и цветя. Явно са успешни, защото заниманията му с четката продължават. Григор Първев се връща в България и завършва гимназия във Велико Търново, а след това – през 1951 г. специалност „Стенопис” в Художествената академия.

1952-а е разделната година в живота му – Първев е заподозрян в противодържавна дейност и осъден на 3 години затвор. Прекарва зад решетките година, защото го освобождават за добро поведение и го пращат по разпределение учител в Кърджали. Там той среща любовта на живота си – учителката по литература Каранейчева, която става негова съпруга. Розовият период в живота им обаче е кратък – в училището в Кърджали обвиняват Първев, че не се справя добре с програмата – не преподавал достатъчно руско изкуство и социалистически реализъм. Принуждават го да стане миньор, но заради пререкания с партийния ръководител напуска.

Със съпругата си се местят в родния й град Троян, където Първев печели конкурс и е назначен за художник на киното. Рисува плакати, успоредно с това прави графики. Първата му изложба е във фоайето на читалището. После се отдава на живописта – портрети, пейзажи, фигурални композиции, натюрморти. Участва в множество регионални и национални изложби, но тъй като не е считан за „благонадежден“ в политическо отношение, не го приемат в Съюза на българските художници.

Признанието го спохожда късно – след промените през 1990-а, преоткрит от колекционерите и галеристите. В колекцията на ОББ Григор Първев присъства с мащабното си платно „Освобождението на Плевен”, рисувано през 1978 г. и посветено на годишнината от Руско-турската освободителна война.

Григор Първев,

Григор Първев, „Освобождението на Плевен“

 

За седемдесет и повече години в изкуството художникът е вложил сърцето си в десетки картини. Повечето днес са в ръцете на частни колекционери в Троян, Ловеч, Велико Търново, Плевен. На 21 януари Григор Първев става на 96.

Григор Първев

Григор Първев

Какви други истории показва и разказва тази сбирка – идете и вижте.

Никола Танев, „Балчик“

Никола Танев, „Балчик“

Александър Поплилов, „Освободителите“

Александър Поплилов, „Освободителите“

Златю Бояджиев, „Морски скали“

Златю Бояджиев, „Морски скали“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах