Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

9 май: жертвите на войната отново победени

Честването на День Победы се превръща в спектакъл на червени фанатици, путиноиди и политически тарикати... а в ъгъла е искрената тъга по загиналите

Снимки: Авторът - 9 май: жертвите на войната отново победени

Снимки: Авторът

София, Княжеската градина. 9 май. Пред Паметника на Съветската армия „Безсмъртният полк“ припомня жертвите от Отечествената война в Деня на победата над Германия. Грета Ганчева (популярна българска актриса и певица от 60-те години) пее „Моя страна, моя България“, заобиколена от десетина момиченца в ролите на беквокалистки, пременени със съветски армейски униформи от Втората световна война (но поне без оръжие). Наоколо възрастни хора, малки деца, нощни вълци и партийни дейци от БСП и „Атака“ веят десетки руски и няколко български знаменца…

9 май – първият работен ден след тридневните празници, е най-празничният непочивен ден в България. Официално празнуваме Деня на Европа, неофициално победата над Германия, сложила край на Втората световна война – но много по-шумно и отделно. Повечето от тези, което празнуват День победы, не харесват резултата от тази победа – обединена Европа.

Честването на Деня на победата се превръща в спектакъл с герои от съвсем различни пиеси.

Едни нямат близки и роднини, борили се с Хитлер, но обичат всичко руско. Други намират в спомена за войната удобен повод да извадят от килера червените знамена и портретите на Ленин, Сталин, Димитров, сърповете, чуковете и петолъчките (осъвременени с християнски елементи). Трети гордо веят знамето на Донецката народна република, непризната официално дори от Русия…

Сталин и Димитров сред ветерани и деца

А четвърти, най-малобройната и тиха група, просто искат да отдадат почит на свои близки, загинали или преминали през ада на Войната. Те, за разлика от останалите, не изглеждат като дошли на празник, а на помен, панихида, какъвто е и изначалният замисъл на „Безсмъртния полк“.

Онези, заради които тръгна шествието от Паметника на незнайния воин, опечалените, в крайна сметка се оказаха в ъгъла, отново победени от пропагандата, користта и лицемерието.

Дойдоха и политици, които, ако имаха срам, не биха се наредили под знамена и портрети на хора, които нито са се били, нито са загинали в тази война – гордо носени от участници в „Безсмъртния полк“. Да оставим настрани БСП – те дори от паметника на Живков не се срамуват – затова при Паметника на Съветската армия бяха знакови лица от миналото и настоящето на партията. Някои с портрети (Нона Йотова, С. Шаренкова), други (Първанов, Миков) без. Корнелия Нинова блестеше с отсъствието си, но Валери Жаблянов (зам.-председател на Народното събрение) я замести добре. В словото си той изтъкна, че в Европа фашизмът надига глава.

На преден план – Ленин. На заден: Волен Сидеров и Явор Нотев.

Далеч по-интересно бе участието на групата от „Атака“, с още един зам.-председател на Парламента – Явор Нотев, оглавявана от „укротилия се“ Волен Сидеров. Застанал под портрет на Ленин, авторът на яростна антиболшевишка и антисемитска публицистика дори не трепна, когато, громейки някои явления в съвременна Европа, руският посланик Макаров натърти:

В редица страни, включително тези, които се смятат за развити демокрации, пак надига глава нацизмът. Престъпленията на Холокоста се поставят под съмнение“.

Лошото е, че в тази смесена компания на хора, дошли да почетат близките си, червени фанатици, путиноиди и политически тарикати, имаше и деца. Сред тях дори и такива на предучилищна възраст, облечени във военни униформи, накичени с ленински и сталински ордени и медали.

Ако сутринта при полагането на цвета на Паметника на Незнайния войн, предидентът Радев заяви „Празнуваме Деня на Европа, но и Деня на победата. Днес най-ясно трябва да осъзнаваме, че Европа има нужда от обединение“, то пред Паметника на Съветската армия никой не се сети да спомене Деня на Европа, не прозвуча и Одата на радостта. Затова пък руският посланик спомена Европа като място, където днес много хора се опитвали да забравят уроците от тази война:

Напомням на стремящите се да пренапишат миналото и да изтикат Русия в задния двор на историята, че без победата ни нямаше да има европейска демокрация и ЕС“.

Руският посланик в България Анатолий Макаров

Цялостното впечатление от честването на Деня на победата, речите и плакатите бе, че Русия (добре де – СССР, но главно Русия) самостоятелно (с малко помощ от бългалрските партизански отряди „Чавдар“ и Христо Ботев, и Българската армия в последния етап на войната) е спечелила Втората световна война. Съюзниците изглежда не са имали никакъв принос, нито военен, нито финансов. Тях никой не ги спомена, дори и с една дума. Нямаше и европейски знамена, да не говорим за съюзнически, сякаш в Техеран и Ялта Сталин е ходил да си говори сам, а на Елба руските войници са се срещнали със себе си.

Накрая, докато Грета Ганчева и нейната детска рота завършваха концерта си с тоталния хит (в някои среди) „Россия и Болгария будут вместе навсегда“, малко по-назад от останалите хора, възрастна жена с две знаменца – руско и българско – в едната ръка и букетче в другата танцуваше и припяваше с усмивка на уста и сълзи на очи.

Жена с руско и българско знаме в едната ръка и сълзи в очите.

Шествието на „Безсмъртният полк“ тръгна от Паметника на Незнайния воин.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах