90-годишен герой или опасен глупак?

„Трафикантът“ е новият филм на Клинт Истуд – жива легенда, която заслужава поздравления, най-малкото защото на тези години (88) успява да стои стабилно и от двете страни на камерата (като режисьор и изпълнител на главната роля).

В „Трафикантът“ неговият герой Ърл Стоун е чаровен и самотен градинар на преклонна възраст, обичан от всички съседи и приятели, но непоносим за собственото си някогашно семейство. Жена му и дъщеря му не живеят с него и не му говорят от години. Те не могат да му простят, че цял живот ги е пренебрегвал заради работата си и не им е давал нищо, освен пари. Само внучката сякаш има известна слабост към дядо си, макар и да го вижда много рядко.

Вече на преклонна възраст и пред фалит, дядото ненадейно получава предложение за работа, на което не може да устои. Работата изглежда лесна – да кара автомобил от един град до друг, без да се интересува какво има в багажника, а заплащането е изключително примамливо. Единствено работодателите имат леко притеснителен вид – те са тежко въоръжени и покрити с татуировки, но на старецът не му пука… макар да осъзнава, че работи за мексикански наркокартел. Но вече вижда шанс да спечели отново обичта на най-близките си.

На този начален етап от семейна драма „Трафикантът“ вече е започнал да се превръща в криминален трилър. Напрежението расте бавно, но застрашително. В играта се включва Брадли Купър като чикагски детектив, решен да разбие наркомрежата и да залови неуловимото наркомуле. Съспенсът се редува с драма, редки комедийни моменти… Въобще филмът държи здраво в хватката си зрителя и го кара да се страхува и вълнува за съдбата на вече 90-годишния старец.

В края на миналата година излязоха по едно и също време два филма с големи звезди (Робърт Редфорд и Клинт Истуд) за старци-разбойници, и двата вдъхновени от действителни събития. Като оставим настрана, че „Старецът и оръжието“ беше по-скоро биографична кримка с романтични елементи, оценена по-високо от критиката, отколкото от публиката, а „Трафикантът“ е драматичен криминален трилър, който публиката харесва повече от критиката, между двата филма има и други общи страни. Те успяват да накарат зрителите да съчувстват на престъпници.

Героизацията на престъпността в художествената литература е проблем, изследван и заклеймен от познаващия от личен опит и престъпността, и литературата изключителен писател Варлам Шаламов, но в холивудското кино тя е още по-често срещано явление. Това е чисто човешкият, но водещ със себе и много проблеми, триумф на чувствата над логиката и здравия разум.

Посланието, в което филмът се старае да ни убеди и поне на емоционално ниво успява, е, че за мъжа не бива да има нищо по-важно от семейството му, и че личното му присъствие е по-важно от финансовия му принос. Самият Клинт Истуд изглежда също вярва в това, защото на 88 години е сред най-здраво работещите хора в Холивуд, но не забравя да поддържа контакт с дъщеря си, която също играе в „Трафикантът“. Изненадващо появилата се в героя му склонност към скъпи мъжки златни бижута и скъпи кръшни мулатки няма да коментираме.

Колкото и да стискаме палци на Ърл Стоун, колкото и симпатичен да ни е 90-годишният герой, колкото и да ни се иска той да се сдобри със семейството си и да не пострада, истината е, че Истуд ни подвежда да съпреживяваме с престъпник и опасен глупак. И дори сме напът да не забележим, че начинът, по-който се опитва да спечели отново любовта на роднините си, не се различава принципно от начина, по който я е загубил.

Но в човешката ни природа е да не сме особено критични към постъпките на хората с харизма, както и към тези на преклонна възраст. В „Трафикантът“ имаме и двете – плюс просто разказана, но интересна история, отлични актьори и добро кино. Можете спокойно да му се насладите, пък после да помислите какво сте видели.

* Според справочника „Българска транскрипция на английски имена“ на проф. Андрей Данчев (единственият академичен труд по този въпрос), правилното изписване на името Eastwood на български е Истуд, въпреки че у нас доста по-често се среща Истууд. Всеки, който има съмнения по този въпрос, може да погледне в книгата – в първата ѝ теоретична част са описани правилата за транскрибиране и причините за тях.