Руските неновини най-често са верни

Непрекъснато си търсим (или направо крадем) по няколко свободни минути за четене. Времето не стига за любимите ни книги, но всеки се опитва да наваксва пропуските, както може. А и есенното време е особено подходящо за скриване от света зад страниците на хубаво томче. Ето три предложения точно като за ноември.

Дмитрий Глуховски, „Разкази за Родината”

Тук фантастиката се е превърнала в откровена сатира. Сборникът с разкази от автора на „Метро 2033” едновременно разсмива и стряска, защото някои от идеите в книгата се изпълниха още преди излизането й у нас. Човек чете и се чуди откога пък неновините взеха да стават толкова верни. Стилът и хуморът на Глуховски същевременно са напълно достъпни, без да евтини. Хрумванията на автора са забавни и фриволни, за него не остава нищо свято. Като толкова други руски автори, позволяващи си волнодумство, той също живее в емиграция.

Героите на Глуховски са учени, пияници, милиционери, телевизионни журналисти, олигарси, чиновници, самотни жени от малки градчета, чиновници, любовници на олигарсите, космонавти и баби на село – и всички те постепенно осъзнават, че живеят не просто в страна на абсурда, а направо на друга планета, в друга галактика, в непозната Вселена. Както казваше замечтаният финландец в „Особености на националния лов”:

„А у нас Земята не се вижда”.

Геолозите откриват пряка връзка с Преизподнята, Националният лидер (главната буква е нарочно употребена) удивено разговаря с някой си г-н Йоан Василиевич (да, да, със същия), а патриархът и президентът приятелски се разделят преди да отлетят за различни краища на Космоса… братя Стругацки биха одобрили тази свобода на въображението.

Диалозите са смешни и удачни, така че разказите за Родината на Глуховски би трябвало да ви харесат. Но не ги взимайте прекалено сериозно: авторът предупреждава, че всичко е само наужким и че такива имена, личности и институции всъщност няма, така че става дума просто за художествена измислица, честен кръст.

Преводът на Васил Велчев е напълно адекватен.

„Разкази за Родината” от Дмитрий Глуховски е издание на „Сиела”.

Виктор Пелевин, „Empire V”

Боях се за Пелевин. „ДПП(NN)”, „Шлемът на ужаса” и „Върколашки метаморфози” ме бяха оставили безразличен. Липсваше ми първоначалната енергична щуравост от „Generation П”, новелите като „Затворника и Шестопръстия” и прекрасното творческо избухване в „Чапаев и Пустота”. Тук обаче добрият стар Виктор отново е в силата си. Не знам, може да е имал нужда от творчески отпуск или връщането към „Generation П” се е оказало тласък, някакъв импулс, глътка вода от извора на собствения стил.

С „Empire V” Пелевин си прави опасен каламбур: обърнете внимание, че империята на буквата „в” и поколението на буквата „п” вече се отнасят не само за ВП(1), тоест за самия Виктор Пелевин, но и за ВП(2), когото няма да уточня тук, защото това е отзив за най, ама кълна се, най-невинна фантастика, а не политически преглед. Само мимоходом ще кажа, че ВП(3), сиреч Виктор Петров беше президентът на Русия в сериала „Къща от карти”. Но да не задълбаваме повече в това, че и мониторите имат remote control. Впрочем, нищо чудно не би имало в това точно Пелевин да се окаже не действителен писател от плът и кръв, а холограма на влиятелен политик, генерирана от боговете на Шумер и Акад… тю, Господ да пази. Умберто Еко навремето твърдеше, че Елизабет Първа може и да е написала пиесите, които Шекспир не е довършил, а в Русия и по-интересни неща са възможни, така че сте предупредени. Прекръствам се. Прекръстете се и вие, а после прочетете книгата.

Преводът на Боян Станков е четивен, но въпреки старателната редакция на уважаваната Светлана Комогорова не всички препратки към по-старите книги на автора са предадени в съответствие с вече установените в досегашните преводи версии. Възможно е това да е направено съвсем съзнателно.

„Empire V” от Виктор Пелевин е издание на „Парадокс”.

Анджей Сапковски, „Сезонът на бурите”

Новото приключение на вещера Гералт от Ривия и неговия верен приятел, барда Лютичето, си е самостоятелен роман. Криминална история, авантюра с много екшън и със задължителната любовна история.

Действието се развива преди началото на голямото издирване на Цири от досегашните томчета и се явява нещо като прелюдия към тях. Вещерът е устат, меланхоличен и справедлив, както винаги. Всъщност тук Сапковски вече открито кара героя си да заприлича на Филип Марлоу. В книгата има достатъчно намигания към познатата поредица романи и разкази, за да може читателят да се почувства в свои води. Диалогът е бърз и пълен с многозначителни намеци, а убийствата и заговорите ще допаднат както на досегашните заклети фенове, така и на хора, които за първи път се сблъскват с мрачния и красив свят на Гералт. Феновете на компютърните игри по историите на Сапковски също ще оценят атмосферата на този самостоятелен сюжет, който еднакво лесно може да се превърне във филм или в дигитално приключение.

Васил Велчев се е справил напълно приемливо със задачата да преведе вече познатите имена на места и герои, позволявайки си само дребни пропуски и отклонения от вещерския „канон”.

Книгата се чете лесно и с удоволствие, а на няколко места почитателите на сантиментално-героичния Гералт могат без никакъв срам да се поразчувстват.

„Сезонът на бурите” от Анджей Сапковски е издание на „Колибри”.

Бих могъл да ви препоръчам и „Од и ледените великани” от Нийл Геймън, но и сами можете да откриете очарованието на тази къса детска книга, послужила като психоспусък за написването на „Скандинавска митология”. Идва Коледа, не пропускайте да поглезите себе си и близките си с хубави книги!

Вижте още: НИЙЛ ГЕЙМЪН В СВЕТА НА ВИКИНГИТЕ, ЗА ДЕЦА

ДА ВЛЯЗАТ ОДИН, ТОР И ЛОКИ