А България да си поиска ли Лондонското четвероевангелие?

„Революцията в областта на реституцията на обекти на културното наследство започна“, гласи заглавие в „Льо Монд“ на статия на Бенедикт Савой, професор в Колеж де Франс. И в заглавието няма преувеличение: проблемът с връщането на културните ценности днес не само се поставя все по-остро, но и се изменя, базира се на нова идеология, а решенията се търсят както по познатите юридически, така и по дипломатически пътища. Общественото мнение, предавано чрез медиите и социалните мрежи, се превръща в движещата сила на реституционната революция.

Дори вечни проблеми без надежда за разрешение, като връщането на „мраморите на Елгин“ на Гърция, придобиват нов характер. Да, гръцкото правителство не прекратява усилията да върне фризовете от Партенона от Британския музей в родината им, а правителството на Великобритания традиционно не отговаря на отправените му петиции. Но Гърция знае, че законният собственик на мраморите е Британският музей и вече се отказа да търси съдебно разрешение на конфликта. Оказа се, че ЮНЕСКО също не може да помогне да се стигне до споразумение (въпросът виси вече десетилетие), нито пък активността на Световната асоциация за събирането на скулптурите от Партенона. Остава общественият натиск.

Под лозунга „Да ги съберем заедно! Върнете ги!“ сайтът www.bringthemback.org (Върнете ги обратно) опитва да събере 1 000 001 подписа, необходими за поставяне на въпроса за връщането на съкровищата от Партенона пред Европейския парламент. До днес в подписката са се включили почти 470 хиляди души.

Мраморните релефи от фриза също са свалени от Партенона и са изложени в новия гръцки музей. Но няколко от тях са в Британския музей. Снимка: Емил Л. Георгиев

Но дори и когато няма никакъв юридически конфликт, както в случая с връщането на ценностите, заграбени от нацистите по време на Втората световна война, далеч не всичко отмъкнато отива обратно при законните си собственици или техните наследници. Извън френските музеи се намират непотърсени около 2 хиляди произведения на изкуството, събрани предимно от еврейски семейства по време на окупацията на страната.

За да привлече вниманието към проблема, през декември миналата години Лувъра изложи 21 картини на стари майстори в две зали към постоянната експозиция – преди това те бяха разпръснати на различни места из музея. Тази инициатива предизвика не само похвали, но и забележки – че това е недостатъчно за възстановяване на справедливостта и тя не може да бъде чакана вечно.

„Справедливост“ изглежда е ключовата дума в настоящите спорове за реституцията. Тя е по-важна от „законност“, доколкото законите не успяват да възстановят справедливостта. Именно към нея, към хуманизма и новото мислене апелира в речта си в университета в Уагадугу, столицата на Буркина-Фасо, миналата есен президентът на Франция Еманюел Макрон.

„На 28 ноември 2017 г. за 2 минути и 33 секунди Макрон решително отхвърли многогодишните и непоклатими принципи на официалната музейна политика на Франция – пише Савой в „Льо Монд“ и цитира Макрон: „ Аз съм от поколението французи, за които престъпленията на европейските колонизации са неоспорима част от нашата история. В следващите пет години призовавам да се създадат условия за временното или постоянно връщане на африканското културно наследство в Африка“. А на страницата си в Туитър отсече: „Африканското наследство не може да бъде затворник на европейските музеи“.“

Но президентският призив към действие не означава, че обещанията непременно ще бъдат реализирани.

„Министерството на културата на Франция е известно с враждебното си настроение към всичко, свързано с реституцията; в частност, през 2010 г. френският парламент гласува за създаването на комисия по проблемите на реституцията, но министерството така и не изпълни това решение“, предупреждава Савой.

Важно е, че въпросът за връщането на африканските ценности в родината им е поставен от френския президент, но още по-важно е самите африканци да работят за това. Властите в Бенин от няколко години настояват за връщането на изнесените по време на колониалната война (1892–1894 г.) национални съкровища, но вместо да им окаже съдействие, Франция се позова на закон за неотчуждаемостта на музейните колекции.

Гърция се надяваше, че с откриването на новия Музей на Акропола (на стойност 130 милиона евро) през 2009-а Великобритания ще върне мраморите на Елгин, но това не се случи. Снимка: Емил Л. Георгиев

Само че при обсъжданията на реституционните проблеми вече не се говори дали те са изнесени законно, а за завръщането им.

„Всички знам как тези ценности са дошли в Европа. И сега всичко трябва да се върне там, откъдето е изнесено – и то не временно, а завинаги“, смята независимият куратор Бонавентур Ндикун, директор на берлинския културен център SAVVY Contemporary.

За разлика от френския президент, германският канцлер не прави заявления по повод реституцията. Ангела Меркел остави без отговор писмо от 40 обществени организации, искащи от нея да изложи позицията си по въпроса за връщането на африканското наследство от немските музеи. Но решителността на етническите общности и евроафриканците с влияние в художествения живот едва ли ще ѝ позволи да игнорира проблема.

Ясно е, че светът се променя и музеите и националните културни наследства също трябва да се променят. От една страна е хубаво да си представим, че Мраморите на Елгин са в Атина, оригиналът на „История славянобългарска“ от Зографския манастир и Четвероевангелието на Иван Александър – в Бояна, а „Мона Лиза“ отпътува за Флоренция (макар самият Леонардо да я е изнесъл от там). Но пък не бива да отхвърляме съдебната практика, защото въпреки всичките ѝ кусури в търсенето на справедливостта, човечеството все още не е открило по-добър начин да решава споровете си. Светът наистина се променя, но опитът сочи, че винаги е по-добре това да става постепенно, а не с революции.