Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

А билетът за някои български филми струва 780 лв. на данъкоплатеца…

 - А билетът за някои български филми струва 780 лв. на данъкоплатеца…

Нямам намерение да ставам писател, но дългото време, в което пиша това писмо, се доближава до времето за писане на роман. Поради тази причина, може да има и стари факти, но те нe са се променили ни на йота във времето. Последните няколко години статуквото не мърда, ни на ляво ни на дясно. Заковаха го.

Започвам с поправка на Закона за Филмовата индустрия. Правенето на закони не е като ходенето на кино. Но в България се оказва, че всеки, който ходи на кино или взима участие в правенето на кино, може да прави и закони. Още в годината, когато трябваше да се сложат основите на този така важен закон, казах на колеги, че това е работа на юристи, а не на оператори или режисьори. Но това е положението. Да имаме закон, направен от „творци“. Нищо лично към никой от тях! Непрекъснато вървим все в тази посока. В затворен кръг, абсолютно на тъмно се правят поправките на съществуващия закон. От време на време получаваме информация, че предложенията за поправките са внесени в НС. Четох предложенията за поправки на предишния Национален съвет за кино (НСК), в дните преди да се саморазпусне. Освен че целта им е да се увековечат на позициите си и да имат възможност да манипулират и по възможност да игнорират директора на НФЦ, нищо друго не ме впечатли в предложението им. Това да предложат членовете на НСК да нямат право да кандидатстват за субсидии, докато са членове на комисията и през ум не им минава. Важното за тях е „Вся власт советом“. В новоизбрания съвет „тарторите“ от стария съвет са на линия. Естествено, представител на техния кръг отново оглави съвета. За голяма радост, има и преобладаващо мнозинство на нови членове. Особено се зарадвах, че в съвета ще има представител на сценаристите, г-н Емил Спахийски, когото харесвам като журналист.

Връщам се към закона. Какъвто и да е той, като не се спазва, все едно, че го няма. Един бивш, временно изпълняващ длъжността „директор“ на НФЦ*, похарчи десет и половина милиона лева авансово, напълно неправомерно. Но облагодетелстваните ще го споменават с добро цял живот. Даде на партньорката си** максимална субсидия за копродуцентско участие, като проектът ѝ на предишна сесия въобще не беше класиран от ХК на ИА НФЦ. Предишният финансиран проект беше получил със 100 000 лв. по-малка държавна помощ, определена от същия директор. Изхарчи за фестивали 220 000 лв. повече от определените от закона. Да сте чули този „директор“ да е наказан или дори смъмрен? Защото аз не съм чувал. Дори в момента той е най-активният законотворец.

Последният и.д. директор е изхарчил до този момент 3 600 000 лв. повече от собственоръчно подписаните заповеди за лимит на сесиите. Това е до момента. Ако беше останал на тази длъжност още година, щеше да настигне гореспоменатия, чието оправдание е, че го било страх парите за филмопроизводство да не се изхарчат по направление на неприетия проектозакон за насърчаване на инвестициите. Това е обяснение в ревизионен акт на проверяващите от Агенция за финансов контрол към МФ. Добре е, че вече можем да се похвалим с избран на конкурс директор на НФЦ. Дано новоизбраният директор знае, че е назначен за определен срок, със строго определена от закона отговорност. За съжаление, както отбелязва Ваня Николова в „Българското кино като резерват за социално слаби“, новоизбраният директор започва дейността си с фалстарт.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Изцяло подкрепях предложението на подписалите Отвореното писмо на млади творци през лятото на т.г. Изненадан бях обаче от тяхната наивност. Апропо, мисля, че част от предложенията в писмото съм чел преди време. Тогава групата беше по-малка, но с подобни предложения за поправки на закона. За голяма моя изненада тази група явно не познава опонентите си. Те ще обяснят, че парите за кино в България са твърде малко и ако бъдат приети предложенията им, се променят условията, и няма да могат да правят шедьоврите си. Че държавата им дължи 40 000 000 лв. за филмопроизводство, че те правят изкуство с мизерни средства и в мизерни условия.

Когато Павел Васев написа в два ежедневника, че половината от бюджета на всеки филм се краде от продуцентите, много се възмутих и обидих. Но като гледам филми, произведени през последните години, май той ще се окаже прав. Кои са обаче продуцентите в момента и как законът го позволява? Това са хора, които се чудя как спят в едно легло: продуцент, сценарист, режисьор, монтажист и т.н. Че за всеки има хонорар, е ясно, но се питам дали и командировъчни се полагат на всеки от тях, когато филмът се реализира в провинцията! За съжаление, списъкът съвсем не е малък и добре беше да се замислят подписалите отвореното писмо дали имат някакъв шанс.

Тук ще си позволя да опонирам на обвинението на Павел Васев, че не продуцентите подценяват и омаловажават режисьорите, като ги лишават от разгръщане на творческите им възможности. Ще си позволя да изредя част от „репресираните“, унижени и нещастни режисьори, които са мачкани, тормозени и потиснати от продуцентите и затова избират нов път:

Иван Ничев, Светослав Овчаров, Киран Коларов, Георги Стоев-Джеки, Константин Бонев, Петър Попзлатев, Николай Волев, Иван Павлов, Радослав Спасов, Стефан Командарев, Димитър Митовски, Анри Кулев, Зорница София. Тези творци са едновременно продуценти, сценаристи, режисьори, монтажисти – и в най-ново време и изпълнители на главните роли. Това е при първо преброяване. Сигурно списъкът ще стане доста по-дълъг, ако реша да го допълня, а той расте с всяка сесия. Дали правилникът на БНТ за филмопроизводство допуска вариант продуцент-режисьор? Дълбоко се съмнявам. Това дава отговор на въпроса защо режисьори и оператори държат да са и законотворци.

С риск да се повторя, питам къде е възможно да се случи да си член на Националния съвет за кино и в същото време да имаш право да кандидатстваш с проекти в сесии наравно с останалите? Дори не с един проект, а с проекти във всички регламентирани категории. От предишния НСК девет члена са получили финансиране, а това е органът, който е „национален“ консултант! И техните интереси не съвпадат с вашите. Вижте предложените от тях промени на ЗФИ, дни преди да се саморазпуснат. Промените са насочени единствено и само от бъдещо облагодетелстване. Нормално ли е една година да няма Национален съвет за кино? Необходим ли е той, след като толкова време може и без него? И защо 12 члена, а не 24 или 5 члена? Те за всяко заседание получават възнаграждение.

Голям пропуск на закона е, че и директорът на Агенцията няма същите права като членовете на НСК. За съжаление някои си ги делегират. Пример: проект, класиран на пето място, получава финансиране, но се налага и четвъртия да се финансира. Или поправяш, тоест „фалшифицираш“ заповед след шест месеца, защото даден проект трябва да бъде финансиран? И отново няма наказан.

Тук трябва да добавим и членовете на НСК, по простата логика, че нито от едната група, нито от другата някой е подписал вашето писмо, с изключение на Стефан Командарев.

Недъгави художествени комисии…

Избират се от някакви гилдии, лобита, асоциации и съюзи, създадени от определени фирми, близки помежду си и затова лесно се договарят. Често в комисиите присъстват неграмотни членове, никому неизвестни, но с ясни задачи. Голям процент от тях не четат въобще сценариите. Слагат оценки по нюх. Добиха голям опит, защото се въртят непрекъснато едни и същи членове. Примери много за нечетенето на сценарии: сменят заглавието на проекти и не нанасят оценки, преписват мотиви, но слагат убедителни оценки с обяснението, че са актуални и взети като самостоятелно решение. Например член на комисията пише в картата си, че става дума за любов между стюардеса и пилот, ама в сценария е шофьор на автобус и стюардеса, а не пилот… Продуцент кандидатства с два проекта. Оценката му в единия проект, в категорията „опит на продуцента“, е 2,5, а в другия 3. Оценката се дава от един и същ член на комисията на една и съща сесия. Продуценти без никакъв опит получават по-големи оценки от продуценти с по 15-20 филма. Даване на максимален брой точки на продуцент, с току-що регистрирана фирма. Недопустима разлика в оценките в оценъчните карти на даден проект от членове на НХК, от един член 79 точки и от друг 42 точки. От личен опит споделям как един оператор ощети проекта ми в една сесия с 24 точки. Разликата е от най-слабата оценка на член на комисията и тази на въпросния оператор. Това, ако не е субективизъм, какво ли е?

Кому е нужна деветчленна комисия? Нека да са трима, но отговорни и за крайния резултат, тоест за готовия филм. Недопустимо е работещи режисьори, оператори, художници да бъдат членове на комисия. Буди сериозни съмнения за полезни връзки – ти на мен, после аз на теб. Дава се сериозно предимство на режисьор/продуцент, когато член на неговия екип е член на Художествена комисия. А това не е рядкост. Това дава възможност за бъдеща инвестиция за следващия проект под формата на реванш на другия работодател. Пак схемата „ти на мене“…

Членовете на комисията са повлияни за собствената си оценка, но не трябва да забравяме и за влиянието им върху останалите членове на комисията. Комисиите, според мен, трябва да се избират между неучастващи активно в производствения кинематографичен процес. В България има достатъчно театрали, телевизионери, драматурзи. Стига с този опорочен кръг членове на тези комисии, избирани от опорочени гилдии! Стига със субективизма и със златните деца на нашето кино. Статистиката показва, че има одобрени от комисиите филми и финансирани от НФЦ с по 870 зрители. В тези случаи един билет струва на данъкоплатеца 780 лв. Коя комисия оцени този проект? Ако беше само един филм, ще си каже: „Арт кино, за жалост не го разбират…“. Но това е масово явление. Не е дори 50 на 50% съпоставката между арт и комерсиално кино.

Четеш суперлативи за проекта си в оценъчната карта, а оценката е 6 от 10 възможни. Защо ли? Възможно ли е да няма дискусия за оценка на проектите? Хонорарът на член на комисията е около 5 000 лв. на сесия.

Случва се да нямат време да прочетат и оценят проектите. Тогава времето се удължава с близо един месец и въпреки това отново нямат време за дискусия! Нормално ли е това? Допустимо ли е? Точно в дискусията се чува и разбира дали отделният член на художествената комисия е запознат със съдържанието на проекта, а и дали оценката му е справедлива.

В статията си в „Площад Славейков“ сценаристката Ваня Николова казва справедливи неща. Отбелязвам само, че тя е представител на професията „сценарист“ в българското филмопроизводство. Да е жива и здрава! Поздравление за реакцията. Въпреки фактите, с които разполагам, през дългите години на несправедливост, аз не можах да изразя гневното си мнение относно необективното решение на художествените комисии. Като допълнение казвам, че не бива да забравяме и фрапантния случай с Евгений Михайлов, когато беше член на комисията през 2014 година. Тогава той преписа от кинокритичката Геновева Димитрова мотивите ѝ… Апропо, дали върна хонорара си поради несвършена работа? Питам се, дали няма да е по евтино да си внесем комисия от чужбина? Със сигурност тя ще е независима и справедлива.

Голям пропуск на закона е, че и директорът на Агенцията няма същите права като членовете на НСК. За съжаление, някои си ги делегират. Пример: проект, класиран на пето място от комисията, получава финансиране, но се налага и четвъртият да се финансира. Или поправяш, тоест „фалшифицираш“ заповед на предишен директор след шест месеца, че даден проект трябва да бъде финансиран. И отново няма наказан.

От 2003 г. като продуцент съм кандидатствал на 18 сесии на НФЦ, без да получа субсидия. Кандидатствал съм с проект, сценарист на който е Петър Маринков и режисьор Анри Кулев. Романът на Петър Маринков беше с награда за 2003 г. за най-добър криминален роман, награден от СБП! Подавал съм проект със Светослав Овчаров, с Красимир Крумов, светла му памет, и оператор Емил Христов. С Владимир Ганев и режисьор Маргарита Ралчева, с Борислав Михайловски, с писателката на успешни романи у нас и в чужбина Леа Коен, заедно с режисьор Костадин Бонев, носител на не една награда за кино.

Не съм член на нито една от безбройните гилдии, съюзи, асоциации, лобита и т.н. Поради това и със сценарии на Шекспир, ако беше българин, да бях кандидатствал, нямаше да получа държавна субсидия. Защо ли?

Моето предложение е, че ние трябва да кажем, че е необходимо законът да бъде справедлив, даващ равен шанс на участващите субекти, непротиворечащ на българското и европейско законодателство. Тук вече идва мястото на юристите. Ние им казваме от какво не сме доволни и къде виждаме явните грешки на действащия закон, а те го обличат във формата на нов закон. Дано да има успех в цялостния ремонт на ЗФИ и Устройствения правилник на ИА НФЦ, като се изчистят противоречията между тях.


*Георги Чолаков

**Павлина Желева


„Площад Славейков“ кани всички кинодейци, които искат да има качествено българското кино и имат предложения как да бъде променен Законът за българската филмова индустрия, да заявят своята позиция по темата. Текстовете изпращайте на адрес: mail@ploshtadslaveikov.com.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах