А да направим Музей на фашистко-капиталистическото изкуство?

В България има един уникален музей – Музеят на социалистическото изкуство. Всеки път, когато мина оттам – от самото му откриване през 2011 г. до Нощта на музеите преди два два дни – се сблъсквам с неприятни изненади. Този път това бяха чаши, тениски и постерчета формат А3 с образите на Сталин, Ленин и други престъпници.

В парка на музея с площ от 7 500 m² са изложени около 70 произведения на монументалната скулптура, част от тях с откровено пропаганден характер, а други – чиито автори са решавали чисто художествени проблеми (те са по-малко) – не са свързани с никаква идеология. Впрочем, някои от първоначалните експонати на музея буха извадени и върнати на местата им – например паметникът на Вапцаров отново е зад Двореца, а „Трета класа“ на Фунев се завърна в НХГ и сега е на третия етаж в Квадрат 500.

„Трета класа“ на Иван Фунев (1900-1983) напусна колекцията на Музея на социалистическото изкуство и се премести в „Квадрат 500“.

А пропагандата е очевидна в малкото магазинче за сувенири, където се продават тениски, плакатчета и порцеланови чаши с образите на Ленин и Сталин. Не е незаконно, но дали е етично? И то в държавно учреждение? Особено след приетия Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Немислимо ли е сувенир от музея да бъде с образа на звеноводка? Партизанин, загинал в битка с хитлеристи? Или непременно трябва да е Сталин, който през последните 30 години от управлението на Живков се срещаше само на снимки в шофьорските кабини на междуселските рейсове.

Сувенири с образа на Сталин, Ленин, Маркс и Енгелс в Музея на социалистическото изкуство

В Банско, и не само там, доскоро продаваха чаши с Хитлер (сигурно и още някъде продават). Не ли време като е направила едната (първа в Европа) стъпка с Музей на социалистическото изкуство, българската държава да направи и втората – като открие музей на фашисткото изкуство в България (би бил първи и в Европа)? Ще привлечем много туристи, може би от Германия и Русия. В музея ще бъдат наредени произведения от периода 1923 – 1944 г. – творби на Майстора, Сирак Скитник, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Андрей Николов – все „фашистки автори“, творили особено активно по време на фашизма. И разбира се, там ще се продават чаши с образите на Хитлер, Мусолини и Александър Цанков, както и тениски с ликовете на Никола Гешев, генерал Луков и Кочо Стоянов.

Но за да избегнем евентуалните политически спорове имало ли е фашизъм у нас, или и било по-скоро капитализъм, ще го наречем „Музей на фашисткото и капиталистическо изкуство“. Щом имахме АБПФиК (Активни борци против фашизма и капитализма), значи сме имали и фашистко-капиталистическо изкуство…!

На много хора тази идея може би им звучи като глупава, кощунствена провокация. Но пък на други може да има хареса. Точно така се случи и с идеята за Музей на социалистическото изкуство.

Още помня как на откриването Вежди Рашидов говореше за небивали туристически вълни, които ще залеят София, за да разглеждат пернишкия паметник на Георги Димитров, мраморния бюст на Васил Коларов… да се възхищават пред образа на д-р Мара Малеева. А ето какво стана: по данни от НХГ през 2015-а музеят е бил посетен от 3600 души – или приблизително по 12 души на ден. През 2016-та, с организирането на тематични изложби, броят на посетителите е нараснал двойно. Вероятно голям принос към тази цифри има Нощта на музеите.

Но предвид онова, което ще видят в музея, малкият брой посетители е по-скоро добра новина.