Софийски международен панаир на книгата

„А́га” – отчуждение на края на света

Художествената стойност на филма до голяма степен се дължи на операторската работа на Калоян Божилов

„А́га” е филм, който трябва да се гледа с целенасочено усилие, активно търпение и спокойствие. - „А́га” – отчуждение на края на света

„А́га” е филм, който трябва да се гледа с целенасочено усилие, активно търпение и спокойствие.

Филмът „А́га” на режисьора Милко Лазаров е за бавно гледане. Той откри 22-ия „София филм фест“ само десет дни, след като закри основната програма на 68-то издание на „Берлинале”, в която участваше извън конкурса. Безспорно, това е високо признание за втория пълнометражен филм на Лазаров след „Отчуждение“ от 2013 г., но той вероятно ще впечатли тесен кръг зрители, особено в България.

Историята разказва за самотното съществуване на възрастна двойка инуити – Нанук (Михаил Апросимов) и Седна (Феодосия Иванова), които живеят в юрта в компанията на едно куче сред снежното сибирско безвремие, сякаш на края на света. Те са последните хора от своето племе, които се борят да съхранят традиционния си начин на живот. Като отломка от някогашното племе, което се е препитавало с лов на елени, Нанук и Седна преживяват от незначителния улов на риба и дребни животни, докато пролетта всяка година настъпва все по-рано, а чистото небе над тях се превръща в кръстопът на авиомаршрути. Макар че действието се развива в специфичната обстановка на Якутия, това е история за скъсаната връзка между поколенията, за разрива между традициите и прогреса на цивилизацията, характерни за всеки друг контекст.

Двамата страдат от отсъствието на дъщеря си А́га (Галина Тихонова), отдавна напуснала семейството и заминала да работи в диамантена мина – решение, с което бащата очевидно не може да се примири. Единствената им връзка с външния свят е Чена (Сергей Егоров), който донася малко дърва, керосин за газената лампа и… новини за А́га, дъщеря им.

Картините на безкрайните северни поля се редуват с епизоди от еднообразния семеен живот, в които характерите на героите се разкриват бегло чрез лаконичните разговори за миналото. Докато Нанук припомня за пореден път шеги и истории, които съпругата му очевидно не чува за първи път, Седна забелязва, че паметта му вече отслабва, а той така и не разбира за болестта, която я измъчва. С усещането за приближаващия край, тя настоява съпругът ѝ да прости на дъщеря им и семейството да стане отново едно цяло.

Америка за България

На фона на семплата сюжетна линия филмът въздейства най-вече с величествените кадри на оператора Калоян Божилов. Той улавя еднакво добре мащабите на безкрайната снежна пустиня и интимната атмосфера на скромния бит на героите. Статичната камера и симетричните кадри утвърждават усещането за дълбоко вкорененото чувство за принадлежност към вековната култура и начин на живот по тези географски ширини и засилват меланхоличното внушение за бързо приближаващият ѝ край. На тази стилистика, позната и от „Отчуждение“, се дължи огромна част от художествената стойност на филма.

Отчитайки въздействието на просторните кадри на снежнобелия пейзаж, трябва да призная, че вложих много усилия да запазя концентрация, дори като изкушен от бавното кино зрител. За мен това е филм, който трябва да се гледа с целенасочено усилие, активно търпение и спокойствие. За зрителите, които успеят да постигнат това, „А́га” би могъл да бъде близка среща с начин на живот близо до културата и природата, какъвто вече сме почти неспособни да водим.

Метафората за разпада, скрита в паралела между раната на Седна и мистериозната смърт на животните, не достига до особена дълбочина, а внушенията за самотата, обречеността и края, както и аналогията между дупката, която Нанук пробива в леда в началото, и бездната на мината от последния кадър са оправдани най-вече от красотата на пейзажите.

Чудесно е обаче, че България е среда за все по-смели експерименти с темите, образите и визуалните похвати в киното. Такива опити откриват нови хоризонти за много наши творци – и ние, зрителите, можем само да се радваме от този факт.

ДВЕ ТЕМАТИЧНИ СЪБИТИЯ В „ПЕРОТО“ ЩЕ УЧАТ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ НА ПРАЗНИЧЕН ЕТИКЕТ

Режисьор – Милко Лазаров
Сценарий – Милко Лазаров, Симеон Венциславов
Оператор – Калоян Божилов
С участието на – Михаил Апросимов, Феодосия Иванова, Галина Тихонова, Сергей Егоров, Афанаси Клаев
Продуценти – Веселка Кирякова, Кристоф Кукула, Ейке Горечка, Гийом де Сей, Арне Колвейер
Продукция – Red Carpet

Bookshop 728×90