Дискусия: Какво да правим с музиката на Майкъл Джексън?

Дискусия и анкета на „Площад Славейков“

Майкъл Джексън по време на своето турне „Dangerous“ (1992/93) - Дискусия: Какво да правим с музиката на Майкъл Джексън?

Майкъл Джексън по време на своето турне „Dangerous“ (1992/93)

Един въпрос виси със страшна сила над всички, които харесват Майкъл Джексън заради неговата музика или не го харесват заради обвиненията срещу него в педофилия: какво да правим с неговата музика? 

Казусът е същият (но в малко по-сложен вариант, когато се отнася за произведения на живи хора) и при филмите на Кевин Спейси, Харви Уайнстийн и Уди Алън. Вярно, че засега не сме сигурни дали има сериозни предложения филмите им да бъдат забранени – така, както вече се случва с музиката на Майкъл Джексън. И малко странно: защо никой не се възмущава от отношението към Харви Уайнстийн така, както към другите двама? Като продуцент той също има много добри филми и с оскари?

Но спешният въпрос сега е за музиката на Майкъл Джексън. Тази седмица HBO GO пуска документалния филм „Напускайки Невърленд“. Четири часа, в които ще чуем потресаващи изповеди на две от вече порасналите деца в живота му. Според една публикация от „Гардиън“, „музиката на Майкъл Джексън не е нищо повече от примамка за деца, с които иска да блудства“.

„Музиката на Майкъл Джексън вече е мъртва за мен“, казва Сюзан Мур в статия за медията. И допълва: „Мога да приема, че голямото изкуство често се прави от ужасни хора, но понякога трябва да теглим чертата.“

Америка за България

Вижте още: ФИЛМЪТ, ОПОЗОРЯВАЩ МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН, ИЗЛИЗА И У НАС (ВИДЕО)

Коментарите по света са по-разнообразни, отколкото в България. Тук като че ли по-масово хората не приемат Майкъл Джексън за виновен. Но както там, така и в България все повече хора смятат, че фактите не са от особено значение – изкуството извинява всяка грешка и дори престъпление.

Вижте още: 10 НЕОСПОРИМИ ФАКТА ЗА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН И ДЕЦАТА В ЖИВОТА МУ

Ако някой си мисли, че това е белег за настъпването на нови времена в Холивуд с #Me Too, нека да се върнем 60 години назад. В края на 50-те години, още с първите си три сингъла Джери Лий Люис се превръща в една от най-ярките звезди на рокендрола. Кариерата му свършва рязко по време на първото му турне в Англия, когато британските журналисти разбират, че малкото момиче, което пътува с групата му, не е негова роднина, а 13-годишната му съпруга, която всъщност му е братовчедка. Когато историята излиза наяве, на първия концерт той е освиркан от публиката, турнето преждевременно е прекратено. При завръщането си в САЩ Джери Лий Люис установява, че радиостанциите отказват да пускат неговите песни, а промоутърите се отказват от планираните му концерти. И все пак днес песните на Джери Лий Люис се смятат за класика.

Bookshop 300×250 3

Да се върнем още години назад. След поредното си пътуване в Европа Чарли Чаплин просто не се завръща в Америка. Официално причината за оставането му в Европа е от политически характер, но в Щатите срещу него са създадени настроения и срещу моралния му облик. И въпреки всичко, години по-късно – през 1972-а, Чаплин се завръща триумфално в Америка, за да получи почетен „Оскар“ и най-дългите овации в историята на Академията.

Така че нищо ново. На едни им се разминава, на други – не. И на Майкъл Джексън му се размина през 2005 г., когато започна процесът срещу него. С цената на десетки милиони долари делото бе прекратено след споразумение между него и обвинителите му.

Вижте още: ТАЙНИТЕ НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН ИЗЯЖДАТ ОТВЪТРЕ ЖЕРТВИТЕ МУ

Темата като че ли приключи с края на делото – но ето че 10 години след смъртта му обществото отново е изправено пред въпроса виновен ли е Майкъл Джексън и какво да правим с музиката му.

Годините обаче, в които по радиото у нас бе забранен албумът „Final Cut“ на „Пинк Флойд“, отдавна приключиха. Годините, в които ни караха да слушаме песни като „Комунисти, комсомолци, пионери“ и „Елате, хиляди младежи“ и ни водеха под строй на кино – също. Днес никой не ги пуска, без да са забранени. Защото и налагането, и забраната са еднакво недопустими – дори когато говорим за музиката на Майкъл Джексън и филмите на Уди Алън. В крайна сметка всеки човек има правото сам да решава какво да яде, гледа и слуша.

Въпросът за творчеството на човек с морално укоримо поведение няма лесен отговор. Затова Ви каним да споделите Вашето мнение. Може да го изпратите на мейла на „Площад Славейков“: mail@ploshtadslaveikov.com – и ако е добре аргументиран, ако казва нещо ново по въпроса и не нарушава добрия тон, ще го публикуваме.

Може да изразите мнението си и още по-лесно – като отговорите на въпроса в следващата анкета.

Какво да правим с музиката на Майкъл Джексън?

Зареждане ... Зареждане ...

Анкетата ще бъде активна до края на март. От един компютър може да се гласува само веднъж.

Bookshop 728×90