Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Дискусия: Какво да правим с музиката на Майкъл Джексън?

Дискусия и анкета на „Площад Славейков“

Майкъл Джексън по време на своето турне „Dangerous“ (1992/93) - Дискусия: Какво да правим с музиката на Майкъл Джексън?

Майкъл Джексън по време на своето турне „Dangerous“ (1992/93)

Един въпрос виси със страшна сила над всички, които харесват Майкъл Джексън заради неговата музика или не го харесват заради обвиненията срещу него в педофилия: какво да правим с неговата музика? 

Казусът е същият (но в малко по-сложен вариант, когато се отнася за произведения на живи хора) и при филмите на Кевин Спейси, Харви Уайнстийн и Уди Алън. Вярно, че засега не сме сигурни дали има сериозни предложения филмите им да бъдат забранени – така, както вече се случва с музиката на Майкъл Джексън. И малко странно: защо никой не се възмущава от отношението към Харви Уайнстийн така, както към другите двама? Като продуцент той също има много добри филми и с оскари?

Но спешният въпрос сега е за музиката на Майкъл Джексън. Тази седмица HBO GO пуска документалния филм „Напускайки Невърленд“. Четири часа, в които ще чуем потресаващи изповеди на две от вече порасналите деца в живота му. Според една публикация от „Гардиън“, „музиката на Майкъл Джексън не е нищо повече от примамка за деца, с които иска да блудства“.

„Музиката на Майкъл Джексън вече е мъртва за мен“, казва Сюзан Мур в статия за медията. И допълва: „Мога да приема, че голямото изкуство често се прави от ужасни хора, но понякога трябва да теглим чертата.“

Америка за България

Вижте още: ФИЛМЪТ, ОПОЗОРЯВАЩ МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН, ИЗЛИЗА И У НАС (ВИДЕО)

Коментарите по света са по-разнообразни, отколкото в България. Тук като че ли по-масово хората не приемат Майкъл Джексън за виновен. Но както там, така и в България все повече хора смятат, че фактите не са от особено значение – изкуството извинява всяка грешка и дори престъпление.

Вижте още: 10 НЕОСПОРИМИ ФАКТА ЗА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН И ДЕЦАТА В ЖИВОТА МУ

Ако някой си мисли, че това е белег за настъпването на нови времена в Холивуд с #Me Too, нека да се върнем 60 години назад. В края на 50-те години, още с първите си три сингъла Джери Лий Люис се превръща в една от най-ярките звезди на рокендрола. Кариерата му свършва рязко по време на първото му турне в Англия, когато британските журналисти разбират, че малкото момиче, което пътува с групата му, не е негова роднина, а 13-годишната му съпруга, която всъщност му е братовчедка. Когато историята излиза наяве, на първия концерт той е освиркан от публиката, турнето преждевременно е прекратено. При завръщането си в САЩ Джери Лий Люис установява, че радиостанциите отказват да пускат неговите песни, а промоутърите се отказват от планираните му концерти. И все пак днес песните на Джери Лий Люис се смятат за класика.

Colibri april 2017

Да се върнем още години назад. След поредното си пътуване в Европа Чарли Чаплин просто не се завръща в Америка. Официално причината за оставането му в Европа е от политически характер, но в Щатите срещу него са създадени настроения и срещу моралния му облик. И въпреки всичко, години по-късно – през 1972-а, Чаплин се завръща триумфално в Америка, за да получи почетен „Оскар“ и най-дългите овации в историята на Академията.

Така че нищо ново. На едни им се разминава, на други – не. И на Майкъл Джексън му се размина през 2005 г., когато започна процесът срещу него. С цената на десетки милиони долари делото бе прекратено след споразумение между него и обвинителите му.

Вижте още: ТАЙНИТЕ НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН ИЗЯЖДАТ ОТВЪТРЕ ЖЕРТВИТЕ МУ

Темата като че ли приключи с края на делото – но ето че 10 години след смъртта му обществото отново е изправено пред въпроса виновен ли е Майкъл Джексън и какво да правим с музиката му.

Годините обаче, в които по радиото у нас бе забранен албумът „Final Cut“ на „Пинк Флойд“, отдавна приключиха. Годините, в които ни караха да слушаме песни като „Комунисти, комсомолци, пионери“ и „Елате, хиляди младежи“ и ни водеха под строй на кино – също. Днес никой не ги пуска, без да са забранени. Защото и налагането, и забраната са еднакво недопустими – дори когато говорим за музиката на Майкъл Джексън и филмите на Уди Алън. В крайна сметка всеки човек има правото сам да решава какво да яде, гледа и слуша.

Въпросът за творчеството на човек с морално укоримо поведение няма лесен отговор. Затова Ви каним да споделите Вашето мнение. Може да го изпратите на мейла на „Площад Славейков“: mail@ploshtadslaveikov.com – и ако е добре аргументиран, ако казва нещо ново по въпроса и не нарушава добрия тон, ще го публикуваме.

Може да изразите мнението си и още по-лесно – като отговорите на въпроса в следващата анкета.

Какво да правим с музиката на Майкъл Джексън?

  • Не бива да бъде забранявана (86%)
  • Безразлично ми е (12%)
  • Да се забрани, тя е примамка за непълнолетни момчета (2%)
Зареждане ... Зареждане ...

Анкетата ще бъде активна до края на март. От един компютър може да се гласува само веднъж.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg