А ние няма да си мълчим, нали?

 - А ние няма да си мълчим, нали?

На тази дата преди 21 години умира диктаторът, нанесъл най-тежки щети на нашата родина.

Помня го най-вече с репликата „Ще си мълчим“ пред Политбюро на БКП, когато избухва атомната електроцентрала в Чернобил. Цял випуск на НГДЕК е изпратен на бригада да бере спанак. Други пък са манифестирали под дъжда на Първи май. Милиони семейства в България не са имали идея какво се случва, макар да са можели да се предпазят, ако правителството ги е било уведомило навреме.

Лично Тодор Живков подкрепя и провежда политика, пряко отговорна за:

✔️Масовите убийства (безследно изчезнали), наброяващи до петдесет хиляди души след Девети септември;

Америка за България

✔️„Чистките“ в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България;

✔️Създаване на системата за наказателните лагери по съветски образец, наречени „трудово-възпитателни общежития“, затворени чак през 1962 г., 6 години след като той застава начело на България;

✔️Създаването и функционирането на репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност както в страната, така и в чужбина (включително „мокрите поръчки“ и убийството на Георги Марков);

✔️Ликвидирането на опозиционните партии;

✔️Сливането на Българската комунистическа партия с държавата и тоталитарния характер на управлението;

✔️Създаване на казионни младежки комунистически и профсъюзни организации;

✔️Националното предателство с насилствената македонизация на Пиринския край;

✔️Отнемане на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията;

✔️Принудителната колективизация на земята и селското стопанство и създаването на ТКЗС по съветски модел;

✔️Изнасянето и по-късното продаване на златния резерв на България, възлизащ на 23 тона злато, на Съветския съюз;

✔️Трите фалита на Народна република България (описани като „дългови кризи“);

✔️Изпращането на войски в Чехословакия през 1968 г., за да бъде смазан опитът за промяна. Предложението за военна интервенция е лично на Живков;

✔️Националното предателство с предложението за България да се присъедини като 16-а република на Съветския съюз (1963 и 1973 г.);

✔️Асимилационната политика на БКП към мюсюлманските малцинства в България, чиято кулминация е т.нар. Възродителен процес срещу турците;

✔️Тотална цензура върху всички политически, културни и индивидуални изяви;

✔️Социалното инженерство на нацията чрез образованието;

✔️Превръщането на цялата ни икономика в икономика на дефицита;

✔️Превръщането на българското общество в кастова структура чрез създаването на привилегиите на управляващата комунистическа номенклатура с институцията на „активните борци против фашизма и капитализма“;

✔️Контрол над свободното време и създаване на изкуствени нови „социалистически ритуали“;

✔️Закрепостяването на населението в страната чрез т.нар. жителство и забраната за пътуване в чужбина;

✔️Екологичните престъпления срещу българската нация и престъпното информационно затъмнение на населението след аварията в съветската АЕЦ „Чернобил“ (1986);

✔️ Суровото преследване на дисидентите в България.

И много моля да си припомняме това и хилядите други подобни истории, които опровергават мита, че „по бай Тошово време“ си е било по-добре.

Не, не беше.


Бел. ред. – текстът е от профила на Емил Джасим във Фейсбук. За изброените факти са използвани формулировки на Христо Христов от desebg.com. Заглавието е на „Площад Славейков“.

ДС