Абдикира ли властта от фронта срещу COVID-19?

През ПСВ България излиза изпосталяла, деморализирана, сломена, унизена. Как ще излезем сега от войната срещу вируса, която - както личи - ще е позиционна?

„Проявленията на „народния темперамент“ имат определени последствия в бъдещето - понякога положителни, но често отрицателни - и за тях винаги плаща народът“, казва писателят Захари Карабашлиев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Абдикира ли властта от фронта срещу COVID-19?

„Проявленията на „народния темперамент“ имат определени последствия в бъдещето - понякога положителни, но често отрицателни - и за тях винаги плаща народът“, казва писателят Захари Карабашлиев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Гледам статистиката на COVID-19 в България днес и сравнявам с мерките през пролетта — ежедневните брифинги, безкрайните монолози на Борисов и т.н… Тогава хората се бяхме мобилизирали отлично и изглежда, че всички печелехме „войната“. Сега имам чувството, че правителството абидикира от най-важната си отговорност, свързана със здравето и живота на хората и е загрижено единствено за собственото си политическо здраве.

През април писах нещо по повод ситуацията и направих паралел с Първата световна война. Накратко: след след първоначалния устрем и категорични победи на българските войски през 1915-а се случва нещо труднообяснимо — войната кой знае защо се проточва. Проточва се и от „нападателна“ се превръща в т.нар. „позиционна“ война. В нея войниците трябва да стоят денонощно „на позиция“ в окопи, военни действия почти няма, ако не се брои артилерийският обстрел. „Позиционната“ война на Южния фронт трае не няколко месеца, както е мислено в началото, а две години. Две години! През армията ни (в един момент близо 850 000 мобилизирани) минава огромна част от боеспособното население. И така, почти всичко, което е извоюявано с кръв и устрем в първите дни и месеци на Първата световна война, след две години „позиционно“ клечане по окопи е загубено. България излиза от войната както българският войник от окопите — изпосталяла, деморализирана, сломена, унизена.

Как ще излезе България сега? Войната – по всичко личи – ще е позиционна.

Припомням и някои бележки за българския национален характер от един истински генерал (Стефан Тошев), който пише:

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

„Както огънят, за да гори, има нужда от постоянно подклаждане, тъй и националният дух има потребност от подгряване — посредством интензивно отиване напред, което да донася възможно по-скорошни резултати. Всяка забава постепенно намалява бойния жар, а бездействието, особено под огъня, убива духа, поражда разколебание в идейността на войната и спомага за израстване на отрицателни качества у борците… Сангвиникът българин не може да чака; той трябва да отива, колкото по-бързо, толкова по-добре, да бие и да бие, и по-скоро да свърши войната; иначе той е загубен“.

През април се питах: как ще се прояви „народният темперамент“ сега, в тези времена, които изискват търпение и интелигентно международно позициониране, а не „юруш“, „на нож“ и прибързани действия. Как ще излезе България сега от тази нова „позиционна“ война, в която светът икономически се пренарежда? Как ще договорят сегашните политици мястото на страната ни в условията на новия мир след COVID-19? Защото проявленията на „народния темперамент“ имат определени последствия в бъдещето — понякога положителни, но често отрицателни — и за тях винаги плаща народът. Не политиците.

А идва есен.


Текстът е от профила на писателя във Фейсбук.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах