Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Абсолютната красота на порока и нейният поклонник

156 години от рождението на граф Анри дьо Тулуз Лотрек

Анри дьо Тулуз Лотрек, „Марсел Ленде танцува болеро в кабаре „Шилперик“, 1895 г. Снимка: Уикипедия - Абсолютната красота на порока и нейният поклонник

Анри дьо Тулуз Лотрек, „Марсел Ленде танцува болеро в кабаре „Шилперик“, 1895 г. Снимка: Уикипедия

Днес, 24 ноември, се навършват 156 години от рождението на граф Анри дьо Тулуз Лотрек, един от най-видните представители на постимпресионизма.

Неговите картини и афиши, изобразяващи постоянната клиентела на нощните заведения, полуоблечените танцьорки на „Мулен Руж“, ежедневието на проститутките, изявите на цирковите артисти, са едни от най-ярките творби на постимпресионизма. Нарисувани с ярки цветове, с драматични неравни линии, без спазване на законите на перспективата, в името на декоративността и тържеството на сетивата, те са отражение на веселите и безгрижни дни на бохема, потънал в нощните локали на Монмартър.

Но това всъщност са дълбоки психологически прозрения за нещата, които прозират зад опаковката на веселия живот. Зад цялата бурлеска и гротеска наднича човешката душа – изтормозена, унизена, потънала, но все още жива и искрена. Велика любов към човека трябва да притежава художникът, който търси красота и благородство в падението и порока. Животът на Тулуз Лотрек в съчетание с посланието на неговите картини е истинското отражение на този изумителен художествен ефект.

Анри дьо Тулуз Лотрек през 1894 г. Снимка: Уикипедия

За обитателите на монмартърските бордеи Тулуз Лотрек е просто мосю Анри. Те не знаели, че той произлиза от древния и знатен графски род Тулуз-Лотрек-Монфа. Неговите предци са били знаменити кръстоносци, пълководци, военачалници, прославили се с доблестта и смелостта си на бойното поле. Родът му е в кръвни връзки с кралските семейства на Англия, Франция и Арагон. Анри бил единствено дете и на него родът залагал своето бъдеще. „Малкото съкровище” – това било неговото прозвище в ранните му години, когато всички му предричали блестящо бъдеще. Момчето със синя кръв израснало в родовото имение Шато дьо Боск. Получил най-доброто възможно образование, от малък той се занимавал с езда, лов, латински и старогръцки.

Жестоката съдба се намесила в историята на малкия принц Анри. Когато е на 13 години, той чупи шийката на бедрената кост на левия си крак. Година по-късно чупи и десния си крак. Костите не успяват да зараснат правилно, което води до трайни последствия. Краката на тийнейджъра спират да растат, докато останалата част от тялото му продължава да се развива. 20-годишен, той вече е с неправопропорционално големи глава и тяло, прикрепени към тънки и слаби детски крайници. Височината му била около 150 см. Въпреки това граф Анри понасял съдбата си с мъжество, шегувал се с нея, непрекъснато се самоиронизирал.

Семейството му обаче не било така широкоскроено. Трудно им било да приемат дефекта на наследника. Той не можел да присъства на балове, да ходи на лов, да воюва, а за представител на древен аристократичен род това било от огромно значение. Физическата му непривлекателност намалявала и шансовете да продължи рода. Бащата на Анри, граф Алфонс Шарл дьо Тулуз Лотрек загубил всякакъв интерес към сина си. Майка му се опитвала да компенсира това, заливайки го с грижи и обич, и остава най-близкият му човек през целия му живот. Но граф Алфонс бил този, който отглеждал сина си след раздялата с майка му. Затова в дома си Анри бил нещастен и усещал, че е разочаровал всички. На 18 години той напуснал имението, за да избегне отношението на баща си, и заминал за Париж. Граф Алфонс никога не му прощава – той до края на живота си смятал, че синът му е лишил рода от чест, като поставял подписа си под картините си.

Направлението, в което работи Анри дьо Тулуз Лотрек, е известно като постимпресионизъм, който поставя началото на модернизма и ар нуво. Първият учител на Анри е познат на баща му – художникът Рене Пренсто, глух по рождение, много добър в изобразяването на ловни сцени и коне. Първоначално Тулуз Лотрек рисува като импресионист, опитва се да подражава на Дега и Сезан. Източник на първите му вдъхновения са японски гравюри и по-специално „Вълната“ на Хокусай. След заминаването си за Париж, той посещава студиата на някои академични живописци, но бързо установява, че това не е неговият стил на търсения.

„Автопортрет пред огледало“, ок. 1882 и 1883 г. Репродукция: Уикипедия

През 1885 г. Анри заживява в Монмартър, който тогава все още е полуселско предградие с вятърни мелници – там, където не след дълго ще бъде открито знаменитото „Мулен Руж” („Червената мелница”). Семейството на графа с ужас приема решението на наследника да открие свое студио в центъра на района, известен като център на парижката бохема. Но точно Монмартър е основното вдъхновение на Тулуз Лотрек и в него той открива своя истински стил. Той става и един от основателите на изкуството на литографията или печатния плакат. Именно там декоративният му маниер се разкрива в най-добрата си светлина.

През 1888 и 1890 г. Лотрек взима участие в изложбите на брюкселската „Група на двайсетте”, активна асоциация на новото изкуство, и получава възторжени отзиви от кумира на своята младост – Едгар Дега.

Често за Анри дьо Тулуз Лотрек се говори като за извратено джудже със страст към бордеите, което го е довело и до психиатрия и смърт от алкохолизъм и сифилис на 37 години, самотен и жалък, в ръцете на майка си. Това е възможно най-едностранчивият и ограничен поглед върху живота му. Лотрек намира своя пристан в нощните заведения, защото никъде другаде, особено в „приличното аристократично общество”, не е приет. Това е най-страшната трагедия в живота му – външната му уродливост излизала на преден план, засенчвайки таланта и душата му. Но маргиналите, нещастниците, отхвърлените го приемат радушно, виждат отвън привидното. Те ценят и картините му, в които Тулуз Лотрек вплита болката си, своята борба за оцеляване в света на големите красиви хора, битката за признание на малките изгубени и отритнати хора. Една от заслугите му е, че той дава възможност на висшето общество да погледне на тези хора с някаква доза съчувствие, поне малко да осъзнаят страданията, които раждат порока.

Приживе критиците отхвърлят творбите на Тулуз Лотрек. Но само няколко години след смъртта му през 1901 г. идва признанието. Граф Анри дьо Тулуз Лотрек Монфа оставя богато творческо наследство – над 600 живописни платна, няколкостотин литографии, 31 плаката, 9 гравюри, хиляди рисунки, етюди и наброски. Пикасо признава, че се е учил от него.

Днес картините му са сред най-търсените в света на изкуството. Платното „Перачката” е в списъка на 250-те най-скъпи картини в света – през 2005 г. е било продадено за 22,5 млн. долара.

„Перачката“, ок. 1884 и 1888 г. 

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90