Абстрактните притчи на Емил Стойчев в Софийската градска галерия

Кръвната група на един художник е неговото въображение. Или поне такова е посланието на предстоящата експозиция в Софийската градска галерия, която ще представи творчеството на Емил Стойчев, един от най-интересните съвременни български художници. „Въображението е моята кръвна система“ се открива на 27 февруари по повод 90-годишнината на автора. Юбилеят си той предстои да отбележи на 26 юни тази година.

Експозицията прави ретроспекция на творчеството му. Кураторът Иво Милев ще селектира произведения, представителни за всеки от периодите на художника – от пейзажи и натюрморти до абстрактните портрети, несъмнен акцент в творчеството му.

Емил Стойчев е „типичен градски художник“, отбелязват от Софийската градска галерия. Кариерата си той започва като пейзажист и към средата на 70-те години фигуралните персонажи, населявали досега спорадично неговите пейзажи и интериори, стават доминиращи с коренно променена роля. Те се превръщат в основен център, около който се разиграва „сюжетът“ на композиционните решения. Така Емил Стойчев се трансформира в „разказен, притчов художник“, за когото картината е ребус, смислово поле, а психологизмът на човешките образи е от решаващ интерес.

„Меки сърца“, 1996 г. Снимка: СГХГ

Изложбата на Стойчев в Софийската градска галерия носи особен смисъл – неговото първо явяване пред публика се случва в същата сграда, когато през 1961 г. на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба той излага свои творби. Експозицията има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956) и затова цялото поколение художници получава определението „априлско“. През следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство.

„Ателие“, 1975 г. Снимка: СГХГ

Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от критици и наблюдатели на художествения живот с усет към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила и Димитър Аврамов. Над 30 години художникът дели времето си между Париж и София, днес продължава да твори активно. Образният му език е все по-загадъчен и труден за проникване.

„Защо е този усложнен език, сякаш пречка за споделяне, отколкото в помощ? – питат от екипа на изложбата. – Защото само така могат да бъдат отправени послания, това е езикът на посланията – повече остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза.“

„Светлина“, 2023 г. Снимка: СГХГ

Самият Стойчев споделя схващането си, че в една картина трябва да има тайнственост, а тайната е изкушаваща и привлекателна, само докато остане тайна. Бъде ли разкрита, тя става просто баналност.

Редом с експозицията в Софийската градска галерия се организират и две съпътстващи събития – в галерията на Уникредит Булбанк на пл. „Св. Неделя“ № 7 ще се прожектира авторска анимация на Александър Сокеров; на 13 март в галерия „Академия“ на Национална художествена академия, София, се открива съпътстващата изложба „От ателието“ с още творби на художника от последните години.

В изложбата „Емил Стойчев. Въображението е моята кръвна система“ участват творби от фондовете на СГХГ, Национална галерия, ХГ – Казанлък, ГХГ – Пловдив, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, ХГ „Никола Маринов“ – Търговище, ХГ – Смолян, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей на хумора и сатирата – Габрово, ХГ – Добрич и от ателието на художника. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание.

„Емил Стойчев. Въображението е моята кръвна система“ може да бъде разгледана в Софийската градска галерия до 6 май.