Летен сезон

Aбсурдът зaд широко реклaмирaнaтa „рускa душa“

В новия ромaн нa Сaлников служители на руските тайни служби, които са се провинили пред системата, работят като убийци (откъс)

Корицата нa „Отдел“ е нарисувана от Калоян Илиев – Кокимото. Снимкa: Изд. „Лист“ - Aбсурдът зaд широко реклaмирaнaтa „рускa душa“

Корицата нa „Отдел“ е нарисувана от Калоян Илиев – Кокимото. Снимкa: Изд. „Лист“

Сега е най-подходящото време да се четат съвременни руски романи. Това е неистов опит да се разбере онази особеност на руската народопсихология, която създава склонност да се рационализират абсолютно нелогични причини за действие и да се извършват престъпления под знамето на някакво абстрактно „велико призвание“. В този смисъл новият роман на Алексей Салников „Отдел“ би могъл да бъде много полезен.

Още от времената на Достоевски и Гогол е ясно, че мотивацията на героите в руската литература е мистична, скрита някъде в дебрите на недобре формулираната, но широко рекламирана „руска душа“. Хората от романа „Отдел“ обаче по-скоро приличат на герои на Пелевин – дълбочината всъщност е само заблуда и самозаблуда.

В „Отдел“ авторът на бестселъра „Петрови в грипа и около него“ разказва за служители на руските тайни служби, които са се провинили пред системата и да работят като убийци е единственият им шанс. На пръв поглед жертвите им не се отличават от тези нa другите хора и никой не знае на какъв принцип е избрана мишената. Един от Отдела смята, че звеното им действа като имотна мафия, но в полза на представители на властта, друг мисли, че цел са извънземните, а трети е убеден, че щом заповедта идва „отгоре“, трябва да има важна причина. Абсурдът заплита сюжета, но за читателя нещата изглеждат твърде познати и реални – героите на Салников защитават Родината, но не е съвсем ясно от кого. При това живеят в среда, която според признания на читателите от Русия, е същата като на всеки средностатистически руснак – бедност, алкохолизъм, сложни семейни отношения.

Езикът на Салников отново е пълен с онзи хумор, познат ни от „Петрови в грипа и около него“ – сякаш набъбващ под повърхността на думите, сякаш готов да се взриви всеки момент, но овладян от плътната тъкан на разказа. Към всичко това прибавете сюжета, който запазва съспенса до края на романа, и ще получите поредния изключителен роман на един от най-добрите съвременни руски автори.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Преводът на „Отдел“ е на Боряна Даракчиева, на която дължим и „Петрови в грипа и около него“.

Предлагаме ви откъс от романа на Алексей Салников, предоставен от издателство „Лист“.

На изхода на Холивуд го чакаше Фил с цигара и тревожен поглед.

– Убийците приветстват убиеца – поздрави го Игор, а когато тревогата в очите на Фил се смени с изумление, добави: –

Василич ми даде таблетка.

Удивлението в очите на Фил не изчезна, а дори нарасна.

– Половин таблетка – уточни Игор.

Едва тогава на лицето на Фил се появи разбиране.

– А той жив ли е? – попита Фил.

Игор се замисли, за да оцени състоянието на Игор Василиевич.

– По принцип да, но няколко седмици ще накуцва. Кажи на Младия да разпалва вашия жертвен котел – каза Игор. – Време е.

– Не се прибирай сега – съвсем сериозно каза Фил. – Хванало те е.

– Сега ще ида при Ринат Йосифович да помоля за антидот – досети се Игор. – И за повишение на заплатата. Не, първо повишение, а после антидот. Сега съм в такова състояние, че ще ми ги даде, дори и да няма.

Фил се засмя, но някак насилено, и го съпроводи до кабинета му.

– Вероятно ще ме заключиш? – попита го Игор.

– Няма да е зле – отвърна уверено Фил. – После ще ми благодариш.

– Не, нищо ми няма – каза Игор.

Щом остана сам, той попуши до прозореца, макар че не чувстваше никаква потребност от пушене. Когато цигарата изгоря до филтъра, чу, че започва продухването на котела – пуснаха електрическите двигатели и в самото начало звукът приличаше на бръмчене на извикан асансьор, а после нарасна до пърпорене на вентилатор.
„Стените са като в панелка“ – помисли си Игор и реши да се обади на жена си.

Отначало телефонът ѝ отговори с продължителни сигнали и рязко прекъсване след двайсетата секунда, после абонатът се намираше извън обхват.

„Интересно“ – помисли си Игор и си погледна часовника, още нямаше шест. Въпреки обзелото го пълно равнодушие той усети, че лявата страна на торса му, която бе обърната към открехнатия прозорец, лявата страна на врата му, както и лявото му ухо, са много студени, а отдясно му стана много горещо. Помисли си, че на другия ден вероятно трудно ще върти глава заради простудения си врат, затова затвори прозореца и се обади на служебния телефон на жена си, но и там никой не отговаряше. Тогава отново отвори прозореца, започна да пуши, макар че пак не чувстваше никаква нужда от това, и се обади на справки, за да му дадат някакъв друг номер на предприятието, в което работеше Олга. Така няколко пъти затваря и отваря прозореца, сам на себе си заприлича на климатик, и накрая се свърза със секретарка. Девойката в другия край на линията първо му каза, че жена му е на съвещание и не бива да я безпокоят, че не може да отиде и да я повика на телефона, но когато Игор каза, че е мъжът ѝ и че няма да каже на жена си, ако тя я издаде, девойката шепнешком призна, че няма никакво съвещание, а жена му е помолила да си тръгне по-рано по семейни причини. Не беше ясно какво щеше да се случи с него, ако беше научил за тази постъпка на жена си на трезва глава, може би щеше да започне да ѝ търси оправдания и да реши, че е тръгнала да му избира новогодишен подарък. Сегашният Игор обаче беше някак по-трезв, отколкото той някога е бил, веднага всичко му стана ясно и попита секретарката с кого от службата спи жена му. Най-тъпото в цялата история беше това, че се оказа, че жена му спи със системния администратор, и беше напълно непонятно какво е намерила в него, във всеки случай не бруталност и мъжественост, защото даже предишният, непил таблетката Игор можеше да го строши тоя сисадмин поне на пет места. Игор реши, че на жена му просто ѝ липсва второ дете и така компенсира.
След като научи мобилния номер на сисадмина и любезно каза „благодаря“ на секретарката, от която дори през слушалката се излъчваха вълни от живо електричество – така ѝ се искаше да сподели с някого за промените в семейния живот на главната счетоводителка, – Игор се обади на любовника на жена си. Вече се беше преместил пред компютъра, явно в опит да се намира в една и съща парадигма с човека-изчислителна машина. Докато звучеше сигналът, той несъзнателно потракваше с отпуснати пръсти по клавишите на клавиатурата траурния марш на Шопен.

Сисадминът не се опита да отрича, когато Игор поиска да говори с жена си, и покорно предаде слушалката на съпругата му, вероятно зарадван, че Игор е позвънил по телефона, а не на вратата.

– Защо бе? – попита Игор жена си. – Защо го направи? Просто ми е интересно. Временно увлечение ли е, или завинаги?

Докато жена му споделяше с него пламенната си изповед, която очевидно отдавна беше подготвила, той се взираше в матирания от скреж прозорец, опрял буза на дланта си. Умиротвореният Игор, естествено, разбираше, че жена му е права, че не е лесен, че е такъв още от мига на запознанството им и че раждането на детето никак не е променило това, че винаги му е била по-важна някаква абстрактна справедливост и стремежът към тази справедливост граничел с глупост. Той оцени факта, че жена му не го е зарязала, докато беше безработен, защото тогава той щял да се върне в дома на родителите си и отстрани да изглежда дори по-жалък от сисадмина. Убедена, че с това ще го довърши, тя каза, че апартаментът остава за него, те вече си били взели жилище, ще вземат детето, защото то и бездруго не е от Игор, който дори в това отношение бил пълна нула.

– Е, след като си каза всичко, си включи телефона – предложи Игор, – току-виж реша да ти се обадя, когато останеш сама, а ти си извън обхват.

Стори му се, че жена му яростно прекъсна разговора.

Все така разглеждайки скрежа по стъклото, Игор опита да си представи как ще се чувства, когато действието на препарата отмине – и не можа.

„Жалко, че сега не мога да пия, това щеше да е най-подходящото“ – помисли си. При това изобщо не се съмняваше, че жена му ще се върне, и разбираше, че ще я приеме отново, защото е някак съвсем неестествено да сменя един смотаняк с още по-голям смотаняк. Игор вече виждаше колко ще е жалък, ако я приеме отново, но препаратът някак притъпяваше отвращението му към самия себе си.

– Трябва да изврънкам от Ринат още една таблетка, в случай че тя се върне – помисли си той на глас.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах