Този „Ад“ не води в Рая

„Чистилище“ може би щеше да е малко по-добро заглавие – става нещо лошо, не е чак Адът, но пък би могло да се окаже изход към Рая, защото все някога този невероятно скучен филм ще свърши. Краят идва след 120 теологично досадни минути. И след най-тъпия и възможно най-некулминативен „о-Боже-не-мога-да-се-свържа-по-телефона“ момент в историята на киното. Много хора се мръщят, търчат сред туристически забележителности, пак се мръщят, карат коли, стрелят с патлаци, дрънкат по телефона, мръщят се отново и накрая нищо не става ясно.

Ето това е третият филм по Дан Браун след „Шифърът на Леонардо“ и „Ангели и демони“ – само че е минало много време, откак тази семиотика за туристи беше интересна по някакъв начин. Цялата магия е избягала към мацки във влакове и в нюансите на сивото. Опитът на определен тип бестселъри да наблегне върху високата култура и историята на изкуството може и да е освежаващ по своему, но на феновете отдавна им е просветнало, че точно тези глуповати историйки и техните прикрити улики няма да научат никого на нищо интересно за християнството или за Ренесанса – точно както и перон Девет и Три четвърти на „Кингс крос“ няма да ви отведе до училище за магьосници. Остава само един глупав сюжет с герой, плосък като стара, студена палачинка.

Том Ханкс присъства и способността му да бъде остроумен и чаровен пак е пропиляна в ролята на д-р Робърт Лангдън, професора, представляващ по-умна, но и по-скучна версия на Индиана Джоунс. След докарващ прозявки апокалиптичен сън той се буди във флорентинска болница с травма на главата и амнезия. Така че не само ще трябва да подреди пъзела по обичайния начин, но и ще трябва отново да сглоби роля от жалките остатъци от паметта си… и от това подобие на сценарий.

Изглежда, че смахнатият биотехнолог-милионер Бертран Зобрист (Бен Фостър) е обзет от фикс-идея за бързото унищожение на човечеството чрез свръхнаселяване на планетата. Той смята, че намаляването на популацията чрез чумата е позволило на Европа да стигне до Ренесанса. Ето защо е създал гигантска отровна бомба, която ще изтреби петдесет на сто от хората по света. Но да не би просто да я взривява? Естествено, че не. Крие я и оставя улики към нея, кодирани в илюстрациите на Ботичели към Данте. Стар педант.

Много скоро, примигвайки болезнено от главоболието си, д-р Лангдън подхваща случая и, разбира се, си намира гримирана помощничка – Сиена, свръхинтелигентна лекарка, въплътена от Фелисити Джоунс. По следите на тайната се носят и предполагаемо зли хора, които по случайност преследват и самия Лангдън. Те са филмовият #КОЙ – криминалната организация на инженерите (и Световната здравна организация), която иска да се добере до супермеханизма. Има ли добри – остава неясно.

Ханкс и Джоунс непрекъснато тичат между тълпи туристи и разсеяни студенти из Флоренция и Венеция. Откриват, че е адски лесно да си проправят път в свръхважни галерии и храмове, където дешифрират сложни фрагменти от ужасна поезия. Навремето тези глупости звучаха горе-долу свежо. Сега просто е досадно.

„Ад“ излиза по българските кина на 14 октомври.