Аделина Филева: Някои губят време в спорове, вместо да творят

За скандала в галерия „Структура“, за конфликтите около участието ни на биеналето във Венеция, как се управлява Софийската градска галерия и да чакаме ли Кристо в България

„Всичките си идеи бих реализирала за един мандат, но нямам толкова средства“, казва Аделина Филева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Аделина Филева: Някои губят време в спорове, вместо да творят

„Всичките си идеи бих реализирала за един мандат, но нямам толкова средства“, казва Аделина Филева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Полемиката около участието на България на Биеналето във Венеция вече месеци наред не стихва. Несъгласия от най-различно естество бушуват сред творците, специалистите, а и сред публиката – и най-често се фокусират около въпроса: „Защо точно този проект?“. „Как живеем“ на Рада Букова и Лазар Лютаков с куратор Вера Млечевска бе избран след конкурс от жури с председател Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия. В комисията бяха още проф. д-р Галина Лардева, проф. д-р Орлин Дворянов, д-р Мария Василева, д-р Кирил Василев, Лора Атанасова и проф. д-р Чавдар Попов, който оспори процедурата около избора.

Поканихме Аделина Филева на разговор, провокиран от няколко теми: биеналето във Венеция, фалшивите картини в галерия „Структура“ и политиката на ръководената от нея вече 14 години Градска галерия – място, където правят някои от най-интересните изложби у нас, не само на стари майстори, а и на съвременно изкуство. През май тази година работата на г-жа Филева бе отличена с най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ огърлие.

– Бяхте ли на откриването на изложбата в галерия „Структура“, г-жо Филева?

– Не, за съжаление. За нея разбрах от колегите и медиите и докато се наканя да отида да я видя, я свалиха. Ако го нямаше този проблем, бих искала да я видя заради модернизма – винаги е от голямо значение, когато се появяват нови творби, които допълват не само пътя на отделен автор, а и на цели течения и поколения в изкуството. Обичам изложби, които предлагат преглед на развитието на българското изкуство, като нашата в момента на Дружеството на южнобългарските художници. Това е съхраняване на паметта, дава възможност да се научат много нови детайли и за авторите, и за творбите.

Фалшивите картини в галерия „Структура“

– Как бихте определили отражението на този скандал в различните сфери на българската арт сцена?

– Отражението е върху всички и всеки трябва да си направи извод за това, че първо: няма връзка между различните гилдии и хората, които се занимават с изкуство. Контактите между колекционерите и реставраторите, между историците на изкуството, които специализират в отделни области или са работили много по определени автори, трябва да бъдат много близки. Трябва да има повече доверие и когато някой подготвя такава колекция, да има сериозни консултанти до себе си, и независимо кои ще избере, но да ги има до себе си.

– Доверието в този случай е налице – колекционерът Николай Неделчев твърди, че е имал пълно доверие и на галерията, и на специалистите, и на реставратора Стефан Белишки, който го е пратил при въпросния антиквар. Антикварят, оказа се, не е имал лиценз от Министерство на културата…

– Получило се е взаимно предоверяване. Този колекционер е закупил работите, без да се консултира, без да води някого със себе си. Веднъж се е предоверил на антикваря и е закупил нещата, след това колегите, които са работили с колекцията, вероятно по същия начин не са се вгледали в творбите професионално и сериозно и са ги приели на доверие. Което не е добре.

– Кой би гласувал доверие на тези специалисти след този случай?

– Лично е, всеки сам трябва да реши, защото това е и отговорност към всички. Много е тъжно за мен това, което се случва. Пазарът никога не е бил предпазен от фалшификати. Когато има търсене, винаги има и предлагане. Когато авторът вече не е жив, произведенията са ограничено количество и ние не можем да очакваме, че ако да кажем Сирак Скитник е създал 2 хил. произведения, неочаквано да се появят още хиляда. Когато един автор е изследван и имаме колеги, които са специалисти по него, те трябва да бъдат потърсени като консултанти. От една страна, колекционерите трябва да са будни, по-внимателни и да търсят специалисти, а от друга – нашите колеги трябва да бъдат по-грамотни в материята, с която се занимават. Но това означава много търсене, много ровене, добро познаване на архивите и пресата години назад, в периода, в който работиш – и изобщо събиране на много материали.

– Когато започваш с претенцията, че запълваш бяло петно в историята на българското изкуство, и стигнеш до подобна развръзка, как се излиза от такъв гръмотевичен скандал?

– Когато получиш една такава колекция или когато откриваш нови произведения, неминуемо го има желанието да се похвалиш, да кажеш, че си първооткривател, че имаш много нови неща, които никой не познава. Някои от колегите не са специалисти в тази област и вероятно от там е дошло желанието за една такава похвала. Хубаво е, и аз много искам, когато колегите ми имат принос за една изложба, да се похвалим. Похвалите в изкуството са малко. Твърдя го от собствен опит и от опита на екипа на Градската галерия. Всички приемат това, което правим и независимо, че вдигаме летвата още и още, всички го приемат за нормално. И в един момент може би колегите изпитват желание сами да се похвалят. Вероятно е това.

– На Вас би ли могло да Ви се случи нещо подобно?

– Избягваме да представяме цели колекции на когото и да е, защото ще се наложи да изследваме колекцията. Ангажиментът на една институция към един колекционер е много голям – ако ние представим една колекция, това означава, че я легитимираме, тоест ние като Градска галерия заставаме зад нея и същевременно, трябва да е съвсем ясно, ние ще качим цената на тази колекция. Ако издадем и каталог, с него ще се показват винаги творбите при продажба, и това дава сериозни цени.

– Правили ли сте изключения от това правило?

– Кандидатствали са, искали са, но ние отказваме, защото това е голям ангажимент, а и невинаги колекционерът е съгласен да допусне специалистите на галерията и изследователи да работят по неговата колекция. Често са ревниви към това, което имат, и се отнасят към творбите почти като към свои деца. Но има колекционери, с които работим много добре.

– Бихте ли изброили някои имена?

– Не, в момента не мога.

– Николай Неделчев е сред тях, нали така?

– Не, не сме работили с него.

– През 2017 г. имахте изложба със съвременно изкуство, в която имаше негови притежания – „Разместване на пластовете“.

– Да, но това бяха съвременни, живи автори. Работи на стари майстори ние не сме взимали от него. От други колекционери сме взимали, но там винаги ние си избираме творбите. Например преди години с моя колега Красимир Илиев направихме юбилейната изложба на Никола Петров. Като избирахме произведенията, ни донесоха да включим една творба, за която ни казаха, че е на Никола Петров. Тогава той каза: „Това ми напомня нещо“, започна да рови и намери оригиналната работа на съвсем друг автор. Някой беше направил копие, сложил подписа на Никола Петров и ни го носи. Имаше случай и с още една творба, пак в изложбата на Никола Петров. Идва полицията и казва: „Еди коя си творба трябва да ни я предадете“, аз отвръщам: „Как да ви я предадем, тя е на колекционер, предадена ни е“ – и се оказва, че творбата е открадната преди много години, минала е през много ръце и колекционерът си я е купил съвсем легално. Собствениците си я получиха, а колекционерът изгоря с вложени средства и затова е добре да има… не архив, не картотека, но трябва нещо да направим, за да ги има тези творби. Дали това трябва да бъде към Министерството на културата, но е добре творбите от частни колекции и на галериите да бъдат публикувани с изображания, за да се спре този процес. Повечето галерии вървят към дигитализация на произведенията, защото никой не е защитен.

– В България няма държавна лаборатория, където да се установи със сигурност дали едно произведение е фалшификат или оригинал, само една частна…

– Има и други начини за проверка. Реставраторите знаят как да установят дали една живопис е стара или нова, имат начини и нашите реставратори. Освен това, смея да твърдя, нашата гилдия реставратори е добра.

– Какво е мнението Ви за Стефан Белишки, пратил колекционера Николай Неделчев при антикваря с фалшивите картини?

– Не съм работила с него.

– Имате ли обяснение защо са фалшифицирани неща на известни художници, които лесно могат да се намерят в интернет, това изглежда безумно?

– Нямам обяснение – защото този човек дори не е наблюдавал стила на художника, за да може да се впише в стилистиката му. Произведенията на Сирак Скитник са познати. Почти всичките са публикувани, ние правихме една много голяма изложба и моите колеги Пламен Петров и Красимир Илиев преровиха всичко възможно за Сирак Скитник. Тогава ние наистина имахме непоказвани негови творби. Но това беше много дълго търсене и събиране, след това дълго преглеждане на всички тези произведения – път на придобиване, история…

– Мария Василева работеше преди години при вас, защо напусна?

– Тя реши да развива съвременното изкуство, да има своя галерия, и щом като има тази възможност, това е добре – София е бедна откъм хубави, големи галерии с физиономии. При нас тя с това се занимаваше, тя е човекът, който сериозно се грижеше за фонд „Съвременно изкуство“, като ние всички участвахме, разбира се. Но тя вървеше сериозно в тази посока, постоянно привличаше млади автори и правеше добри изложби. Така помогнахме на редица млади художници да стъпят за пръв път на територията на галерията

„Ангажиментът на една институция към един колекционер е много голям – ако ние представим една колекция, това означава, че я легитимираме и трябва да е съвсем ясно: ще качим цената на тази колекция.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– Как виждате бъдещето на „Структура“ след този скандал?

– Мисля, че това беше нещо извънредно за „Структура“, различно от нейната посока на развитие. Смятам, че госпожа Василева ще продължи да се занимава с това, което разбира, знае и може.

– Този случай няма ли да се отрази на репутацията на галерията?

– Мария Василева е специалист в областта на съвременното изкуство и за нея авторите от 30-те години са чужди… Всеки изкуствовед е профилиран в някаква посока.

1 2Следваща страница

OPERA OPEN