Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Тук всеки филм е афера с човек на изкуството

Трудно е без отпуск да видиш всички набелязани заглавия в афиша на фестивала Master of art

В „Елис“ камерата те води по коридорите на изоставена сграда, движи се с Робърт де Ниро, черно-белите кадри следват разказа му, а гласът му насочва по стъпките на онези, които някога са били принудени да стигнат от едно място в света до друго като бежанци.  - Тук всеки филм е афера с човек на изкуството

В „Елис“ камерата те води по коридорите на изоставена сграда, движи се с Робърт де Ниро, черно-белите кадри следват разказа му, а гласът му насочва по стъпките на онези, които някога са били принудени да стигнат от едно място в света до друго като бежанци.

Понякога се появяват кино фестивали, в които включените филми са толкова добри, че е трудно да изгледаш това, което искаш, без да си вземеш отпуск. Така е с Master of art (20-30 април). Първоначалният ми списък наброяваше 32 филма. Ясно е, че не могат да се изгледат всичките набелязани, но до този момент успях да гледам 10 от тях, а фестивалът продължава.

Представям ви най-добрите филми (дотук) в моя кратък списък.

„Елис” с Робърт де Ниро

„Елис” е малък къс изкуство, както го нарече организаторът на фестивала Найо Тицин. Камерата те води по коридорите на изоставена сграда, движи се с Робърт де Ниро, черно-белите кадри следват разказа му, а гласът му насочва по стъпките на онези, които някога са били принудени да стигнат от едно място в света до друго като бежанци. Разбираш, че през тези стаи и коридори са минали милиони хора, опитали да избягат от ада на собствените си държави и да стигнат до Америка. Някои са успявали. И все пак историята следва „призрака на тези, които никога няма да стигнат”.

„Музиката на непознатите: Йо-Йо Ма и ансамбъл „Силк роуд” на Морган Невил

През 2000 година виолончелистът Йо-Йо Ма събира музиканти от цял свят за творческа работилница в Масачузетс. Чрез личните им истории във филма „Музиката на непознатите: Йо-Йо Ма и ансамбъл „Силк роуд” Морган Невил разказва за трудността за съхраняване на културната идентичност в днешния глобален свят, който обаче се оказва тесен за тези, които искат да правят това, което обичат – те трябва да напуснат дома си, да се разделят с близките си и да научат от другия край на света, че са ги загубили, да не могат да се върнат и да творят там, където са родени. А това са хората, които носят със себе си автентичната си родина, заключена в уникалните инструменти, на които те са едни от последните, които могат да свирят. Те са видели Иранската революция, Културната революция в Китай и войната в Сирия.

„Бродски не е поет” на Иля Белов

Филмът е 100-минутен, но ритъмът му е изключително динамичен и след излизането от залата оставаш изтощен. Режисьорът те води из целия свят по стъпките на Бродски – един от най-великите световни поети. За него говорят близките му, приятелите му – спомнят си слабостите му, грандоманските му изяви, желанието за слава и несъобразяването с правилата. Разказват и хората, които са го изгонили от Русия. Един от тях повтаря, че Бродски не е важен, той е нищо, че са му дали Нобелова награда за литература ей така, с протекции. Други все пак съжаляват, защото той така и не успява да се върне в страната си, да види родителите си преди да умрат – и двамата получават позволение да заминат при него точно преди да си отидат.

„Да намериш Бабел” на Дейвид Новак

От неговата смърт са минали близо 80 години. И все пак внукът на Исак Бабел тръгва по стъпките на дядо си, издирва местата, които той описва в разказите и романите си, среща непознати, които са поели на същото пътешествие като него, и стига там, където писателят е бил арестуван, измъчван от Берия и убит. И днес на това място внукът на Исак Бабел отново среща КГБ.

„Арт животът на Дейвид Линч” на Джон Нгуен и Рик Барнс

Дейвид Линч първо е бил художник, а след това решил да раздвижи картините си. Но не спрял да рисува. Неговите платна са населени със странни същества, каквито обитават и филмите му. А те, изненадващо, се раждат в детството му, което Линч нарича щастливо и безметежно. Първите му различни от идилични спомени са на огромна гола жена, която пресича пътя, сяда край него и започва да плаче. Това напомня ли ви на нещо?

„Активен живот: Духът на Хана Аренд” на Ада Ушпиз

Няма филм за Хана Аренд, който да не е задължителен. Защото е един от най-важните мислители на 20. век. А този филм представя всички гледни точки към нейните идеи – яростното противопоставяне на евреите и възторженото приемане на привържениците й. Но той показва и тези, които отчитат и важността на Аренд като философ, но и не забравят, че най-важна е критичната мисъл.

Ще ви препоръчам също:

„Ленард Бърнстейн – по-голям от живота” на Георг Вюболт
„Алберто Джакомети, нов образ на човека” на Шарл дьо Лартиг

В списъка ми са още:

„Йеронимус Бош” на Пиетер ван Хюсте
„Кен Дюи – това е тест” на Сали Уилям
„Отивам си у дома – Джими Скот” на Йоон Ха Чанг
„Паоло Вентура, изчезващият човек” на Ерик ван Емпел
„Ганди сред архитектите” на Винеет Радхакришнан
„Иск: Издирване на откраднати през Втората световна война произведения на изкуството” на Дитеке Менсинк

Не ви препоръчвам:

„Кой се страхува от Юлия Кръстева” на Искра Ангелова и Милена Гетова

Този т. нар. филм е нещо като дълъг телевизионен репортаж, който е сглобен хаотично без каквато и да е идея и градация. Може би е туристически видео материал за Париж, в който живее Юлия Кръстева.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах