Аферим за Софийската опера в Турция!

СОФИЯ – АНКАРА – ИСТАНБУЛ – СОФИЯ

Още се носи легендата за българската школа в операта – за гласовете на Борис Христов, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев… творци, превърнали се в икони за публиката на най-елитните западни сцени. Софийската опера още от 60-те години е известна като ансамблов театър, правила е големи турнета в чужбина и преди – и амбицията на режисьора Пламен Карталов е да продължи традицията.

В годините на прехода големите задгранични гастроли бяха невъзможни за състави като този на Операта. Акад. Карталов обаче успя да върне тази практика и да организира мащабни гастроли на състави от 80 човека – солисти, оркестър, технически персонал, организатори. Подвиг в наши дни. Многократно води състава в Япония, в последните години бяха в Москва (в Болшой театър), във Фюсен, Германия (с Вагнер!)... А този и предишния месец Софийската опера пътува в Германия с „Валкюра“, в Южна Корея с „Електра“ и в Турция с „Тоска“. За постановката на „Електра“ Пламен Карталов получи голямата награда на Международния оперен фестивал в корейския град Тегу, оповестена на церемония на 10 ноември.

Пътуването в Анкара (8 ноември) и Истанбул (11 ноември) бе за 100-годишнината на Република Турция. България единствена поздрави със специално събитие страната за нейната модерна история – идея на нашия посланик Ангел Чолаков. Чолаков е необичаен български дипломат, работи със страст към културата, изпълнявайки не само на думи любимата си максима „Дипломация се прави не И с култура, а с култура“. Ключова е неговата подкрепа за този гастрол, Чолаков работи две години активно до Пламен Карталов за появата на „Тоска“ в Анкара и Истанбул – преодолявайки спънките около ковида, политическата криза и честата смяна на министри начело на държавата и в културата.

Посланикът ни в Турция Ангел Чолаков със сопраното Габриела Георгиева. Снимка: Габриела Георгиева/Фейсбук

„Тоска“ от Джакомо Пучини е от най-изпълняваните произведения не само в старите европейски театри, а и в турската столица. Българската „Тоска“ обаче напълни анадолската опера, шумни овации и викове „Браво“, „Аферим“ получиха българските солисти Радостина Николаева (Тоска), Костадин Андреев (Каварадоси) и румънецът Йонуц Паску (Скарпия). Всеки от тях пя с отдаденост и допринесе за успеха на представлението със своя опит и индивидуалност. Силно присъствие показаха и артистите в останалите роли – Ангел Христов (Анджелоти, Тъмничар), Николай Павлов (Сполета), Александър Георгиев (Шароне), Петър Бучков (Клисар), Айла Добрева (Овчарче). Хорът бе на операта в Анкара. Много артистични бяха малките певци от детските хорове – един в Анкара, друг в Истанбул. Режисьор на спектакъла е директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов.

Особено въодушевен бе диригентът Сунай Муратов, възпитаник на Националната музикална академия в София, който понастоящем работи в Държавната опера и балет в Анкара. По думите му, радостта го обзема още преди спектакъла, в който дирижира живите изпълнения на двата национални химна – първо на България, после и на Турция. С едва доловимия акцент на български турчин той споделя, че се чувства странно, когато чуе за себе си, че е турски диригент, защото продължава да се чувства българин – роден е в Плевен, в Турция работи по стечение на обстоятелствата.

Националните флагове на България и Турция на входа на Държавната опера в Анкара. Снимка: Снимка: Посолство на България в Турция

Вълнуващо бе събитието не само за участниците, а и за публиката. По време на изпълнението на турския химн цялата зала запяваше – както в Анкара, така и в Истанбул. Особена бе атмосферата на тези спектакли – не само заради повода, за който напомняха банери с лика на Мустафа Кемал Ататюрк и в двата турски града, постери, клипове, та дори и портрети от светещи лампички на входа на централния градски парк в Анкара. А и заради обстоятелствата около общата ни история. Повече от век след краха на Османската империя и оперните спектакли, посещавани от Мустафа Кемал в София, днес трупата на националната ни опера се представи в културен център с името на Ататюрк.

Немалко наши ентусиасти са се заемали с каузата за създаването на нова концертна зала в София. Хората, отчаяли се от наглед невъзможната благородна кауза, е добре да видят Културния център „Ататюрк“ в Истанбул, за да получат нови основания за своето дело. Изумителният му дизайн в стил ар деко е на Мурат Табанлъоглу, син на архитекта Хаяти Табанлъоглу, създал архитектурния план на предишната сграда. След спорове и обществени критики, реконструкцията продължава 10 години, в крайна сметка завършена и открита през 2021 г. Голямата зала, където бе играна българската „Тоска“, е разположена в огромна сфера. Разполага с най-съвременните технологии за сценични изкуства, за каквито у нас дори не мечтаем. В залата за около 2 хил. зрители събитията са от различни изкуства, подготвяни от няколко институции – Истанбулската държавна опера и балет, Истанбулският държавен театър, Истанбулският симфоничен оркестър, Държавният турски музикален ансамбъл и Президентският хор за класическа турска музика.

Културният център „Ататюрк“. Снимка: Росица Кавалджиева – Христова

Голямата зала, в която гледахме „Тоска“, е разположена в червената сфера. Снимка: „Площад Славейков“

За Пламен Карталов не е новост да работи в съвременни театри, които разполагат с най-новите сценични технологии – казва, че такива условия е имал неведнъж в Япония, както и преди броени дни в Южна Корея, в Дегу. Затова комфортът на сцената в Истанбул не смути нашия екип, българите преминаха през всички етапи на подготовката на „Тоска“ с рутина, едва ли не като „разходка в парка“.

Вероятно и заради естеството на събитието, в организацията на което се включват две държави, публиката в Културен център „Ататюрк“ бе бляскава. Сред присъстващите бе турският министър на културата и туризма Мехмет Ерсой. За разлика от спектакъла в Анкара, където пристигна зам.-министърът на културата Виктор Стоянов, в Истанбул държавата ни не изпрати свой представител. Официално лице на България бе Негово Превъзходителство Ангел Чолаков.

Посланикът ни в Турция Ангел Чолаков и вляво от него турският министър на културата Мехмет Ерсой. Снимка: Посолство на България в Турция

Повечето от зрителите в препълнената до тавана зала говореха на турски, но имаше и мнозина българи, сред тях и бизнесмени в турския мегаполис. Публиката избухна в аплодисменти още след първата сцена на „Тоска“, впоследствие трагичната любовна история увлече зрителите, които следяха субтитрите на турски език над сцената. На финала всички в залата станаха на крака. Най-шумни аплодисменти получиха режисьорът Пламен Карталов и тримата солисти – Йонуц Паску (Скарпия), Мартин Илиев (Каварадоси) и най-вече Габриела Георгиева (Тоска), чийто глас и артистичност видимо бяха оценени високо и възторжените реакции на публиката я връщаха за още и още поклони на сцената.

Българите получиха покана за нови гастроли на тази сцена. Триумфът в Турция бе не само за творците ни и конкретно за Софийската опера и балет. Успехът е най-вече за българската държава. Защото политика се прави не И с култура, а с култура.

Публиката аплодира на крака трупата на Софийската опера и балет. Снимка: Министерство на културата – Турция