Африканската чума на екрана

През 2014-а хората нехаеха за чумата по свинете и дори децата в Казанлък яздеха прасета по улиците. Снимка: БГНЕС - Африканската чума на екрана

През 2014-а хората нехаеха за чумата по свинете и дори децата в Казанлък яздеха прасета по улиците. Снимка: БГНЕС

Тв водеща: – Ето че първата тема днес, за жалост, е свързана с африканската чума. Засегнати са десетки хиляди глави, ако за прасетата може да се каже така.

Тв водещ: – Защо да не може! И прасетата имат глави. От тях се прави пача.

Водеща: – Пачата ще ни излезе скъпа. По-скъпа и от чадърите по курортите. Саламите – също. А никога не сме сигурни, че саламите са от български прасета.

Водещ към водещата: – Предполагам знаеш, че българите, живеещи в Русе и Видин, отдавна си купуват свинско от Румъния, защото мислят, че там свинете не са хранени със смески, а са свободно пасящи.

Водеща: – А румънците на свой ред си купуват български прасета – пак по същата причина. Защото си мислят, че българските са отглеждани без антибиотици.

Водещ: – Винаги чуждите прасета са по-хубави. Ето как ще скараме два съседни народа! Но нека включим нашата репортерка от Видин, така да се каже, от фронтовата линия.

Репортерка: – Ето ни във видинския ромски квартал „Нов път“. Тук вече са представители на държавните органи.

Стопанин: – Откъде дойде таз чума, Евросъюзът ли ни я спусна? Направо не знам!

Репортерка: – Кажете сега: боли ли ви, че ще загубите толкова животни?

Стопанин: – Боли ме нещо ей тука, бъбрек ли е, апандисит ли. Заради прасетата сигур ме боли!

Водеща (от студиото): – А давате ли си сметка, че вашето ще е първото евтаназирано прасе тази година?

Стопанин: – Сметки много – за вода, за ток. И за прасето ли да давам сметка!

Водеща: – Да попитаме и госта в студиото: има ли случаи на укрити прасета?

Гост в студиото, представител на Комисията по храните: – Има, разбира се. Вече са установени случаи на стопани, които качват прасетата си на ремаркета или каравани и ги превозват през няколко села. Известни са и случаи на укриване на прасета в подземни тайници или на тавани. Излизат и на палатки в диво къмпиране.

Водеща: – А как ще откриете кой в коя къща е скрил прасе?

Гост: – По миризмата. Ще разчитаме на обонянието на кметските наместници.

Водещ: – Но те могат да душат само до края на август! После обонянието ще им трябва за местните избори. Да надушват откъде духа вятърът.

Водеща: – А не е ли нехуманно да бъдат заравяни живи прасета?

Гост: – Спорен, философски въпрос е дали хуманните идеи на Ренесанса важат и за животните и в какви случаи. Наш приоритет е да овладеем заразата, а после философски да изясним понятията.

Водещ: – Нали знаете, някои неща тръгват от прасетата, пък се пренасят и при хората. Най-лесно е човек да се превърне в прасе, обратното е по-трудно. Може би така да завършим тази тема.


Източник: в. „Стършел“

ДС