Африкански император е най-богатият човек в историята

Ръководителят на Tesla и SpaceX Илон Мъск със състояние от 272,3 милиарда долара стана най-богатият човек в световната история, съобщи вчера, 26 октомври, американското списание „Форбс”. Така Мъск изпревари с няколко дължини най-богатия за 2019 г. Джеф Безос, чието състояние тогава беше оценено от „Форбс” на 131 млрд. долара и той бе обявен за най-богатия човек в съвременната история.

Все пак изчисленията на „Форбс” са условни, защото във всички епохи е имало богати хора, но техните състояния са трудни за изчисляване според съвременните мерки. През 2012 г. сайтът Celebrity Net Worth обявява за най-богат човек за всички времена краля на средновековната африканска държава Мали през ХІV век Манса Муса. По днешни мерки богатството му се измерва в рамките на 400 млрд. долара, но всъщност икономическите историци твърдят, че е почти невъзможно то да се изчисли изобщо. Порталът Money.com казва, че Манса Муса е бил „по-богат, отколкото може изобщо да бъде описано”.

Кралят на Мали е роден през 1280 година. До 1312 г. е просто брат на престолонаследника и по-късно император Абубакар ІІ, който обаче се отказва от престола, за да тръгне по море с флота от 2 хил. кораба и многохилядна свита. За съжаление, никога не се връща. Някои историци предполагат, че може да е достигнал до Южна Америка, но не са намерени доказателства за това.

На трона застава Манса Муса. Настава златна епоха за Мали. Той завоюва 24 нови града, включително Тимбукту. Империята се разраства на хиляди километри – от Атлантическия океан до днешния Нигер, в територията ѝ са включени днешните държави Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Гамбия, Гвинея Бисау, Гвинея и Кот д`Ивоар.

Заедно с огромните владения Муса получава и ценни ресурси – злато и сол. По данни на Британския музей по времето на управлението на Манса Муса империя Мали е притежавала почти половината злато на света. А по законите на държавата – всичко в нея е било собственост на император Манса Муса.

Освен ресурсите, на територията на империята били и най-големите центрове за търговия със злато и стоки по това време, така че Муса печелел и от търговията.

Но императорът на Мали не бил особено известен в средновековния свят. Това се променя, когато Муса, дълбоко вярващ мюсюлманин, решава да отиде на поклонение в Мека, преминавайки през Сахара и Египет.

Той тръгва с керван от 60 хиляди души – целият кралски двор, чиновници, войници, разказвачи на истории, търговци, гледачи на камили и 12 хиляди роби. За изхранването на това море от хора заедно с тях се придвижвали неизброими стада от кози и овце. Това бил цял град, движещ се през пустинята. Всички хора в него, дори и робите, били облечени в златен брокат и персийска коприна. Керванът бил съпровождан от 100 камили, свързани в обща верига, всяка от които носела стотици килограми чисто злато.

Когато цялото това шествие стига до Египет, предизвиква там истински шок. Пътешественикът Шихабудин ал-Умари, който посещава Кайро 12 години по-късно, разказва, че жителите на града все още говорят за посещението на Муса като за едно от най-забележителните събития в историята. Императорът на Мали така щедро раздавал злато, че тримесечното му пребиваване в Египет срива цената на благородния метал за десет години напред, като съсипва местната икономика.

Наскоро технологичната компания от САЩ Smart Asset изчисли, че заради обезценяването на златото, предизвикано от Манса Муса, икономическите загуби за Близкия Изток са достигнали 1,5 млрд. днешни долара.

При връщането си от Мека императорът на Мали се опитал да поправи нанесените щети, като изземе част от златото в обращение, като го взимал уж назаем от египетските кредитори срещу висока лихва.

Разказвачите, които съпровождали Муса по пътя, в един момент спрели да възпяват грандиозния му поход. Те смятали, че той напразно разхищава богатствата на своята страна извън нейните предели, разказва Луси Дюран от Университета за африкански и близкоизточни изследвания в Лондон.

Няма съмнение, че Муса по време на поклонението си е изхарчил много злато. Но точно тази негова щедрост привлича вниманието на целия свят. Той най-после поставя Мали на картата. В каталунски атлас от 1375 г. африканският император седи на златен трон над град Тимбукту с къс злато в ръка.

Тимбукту се превръща в африканското Елдорадо, хората се стичали от всички краища на познатия свят, за да го видят. Чак до ХІХ в. селището е с митичната слава на изгубения град на изобилието, цел на авантюристи и изследователи. Всичко това е отглас от действията на Манса Муса 500 години по-рано.

Керван на път към Тимбукту, изображение от 1853 г. Илюстрация: Уикипедия

От Мека императорът довел няколко ислямски учени, сред които имало преки наследници на Мохамед. Той поканил и андалуския поет и архитект Абу Есхал ас-Сахили, който проектира знаменитата джамия Джингеребер. Според легендите, Муса му платил за това с 200 кг. злато. Императорът освен това поддържал книжовници и педагози, строил училища, библиотеки и джамии. Тимбукту се превърнал в образователен център, хора от цял свят се стичали там, за да учат в местния университет. В Западна Африка Манса Муса се смята за родоначалник на образователните традиции.

Той умира през 1337 г. на 57 години. Империята попада в ръцете на тримата му сина, които не успяват да я съхранят цяла. Няколко малки държави се откъсват от нея и тя се разпада. Крахът на империята се свързва и с нахлуването на европейци в нея.

Различните изследвания за най-богатите хора в историята дават различни резултати, но Манса Муса с неговото неизчислимо богатство винаги и във всички класации е на първо място.

Сред хората с най-големи лични състояния в историята обикновено се споменават Юлий Цезар, Акбар І Велики, падишах от Великите Моголи в Индия, Андрю Карнеги, Джон Рокфелер, руският император Николай ІІ Романов, Вилхелм Завоевателят и Муамар Кадафи.