Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Агент „Георги“ превежда „Власт и съпротива“

Стихотворението, породило съмненията на Илия Троянов в злонамереност при превода на неговата книга. И други стихове от „Балът на тираните“

„Балът на тираните“ на Пламен Дойнов се основава на текстове, представени в поетическото четене „Нова политическа поезия“ в началото на миналата година. Снимка: БГНЕС - Агент „Георги“ превежда „Власт и съпротива“

„Балът на тираните“ на Пламен Дойнов се основава на текстове, представени в поетическото четене „Нова политическа поезия“ в началото на миналата година. Снимка: БГНЕС

Едно стихотворение на Пламен Дойнов разбуни духовете в литературния ни живот тези дни. „Агент „Георги“ превежда „Власт и съпротива“ се оказа причина писателят Илия Троянов да излезе с остри думи за своя преводач на български език Любомир Илиев, че е изменил смисъла на части от романа, излязъл първо на немски.

Творбата е част от сборника „Балът на тираните“, в който много от стиховете са „коментират“ комунистическото минало (и настояще) на България и Държавна сигурност. От „Агент „Георги“ превежда „Власт и съпротива“ всъщност Илия Троянов научава, че Илиев е принадлежал към структурите на тайните служби – и е променил романа „по удобен за ДС начин“.

„Българският превод на романа излезе през лятото на 2016 г. – разказа писателят в есе за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. – Горе-долу по същото време се появява и стихосбирката на литературния критик Пламен Дойнов със заглавие „Балът на тираните“. Някои от стихотворенията са с необичайни заглавия: „Агент „Юрий“ превежда Робърт Блай“ или „Агент „Кънчо“ превежда Уйлям Фокнър“. Вероятно никога нямаше да разбера за тази публикация, ако стихотворението на стр. 41 не носеше заглавие „Агент „Георги“ превежда „Власт и съпротива“. (…) Изведнъж се почувствах натикан в собствения си роман.“

Предлагаме ви пет от стихотворенията в „Балът на тираните“, предоставени на „Площад Славейков“ от Пламен Дойнов. Книгата е съвместно издание на ИК „Несарт“ и „Кралица Маб“ и се основава на текстове, представени в поетическото четене „Нова политическа поезия“ в началото на миналата година.

Любовта на министър-председателя

Министър-председателят сънува
сърцето си във лед, върти се,
добре че има кой да го целуне, да го сгрее,
макар че той отдавна не живее,
по-скоро спи върху смъртта и плува
срещу една непобедима мисъл:
това е толкова несправедливо,
защото той обича, Боже, как обича!

В съня си той остава много верен
на своята любов. Каква любов!
Забравя всякакви гешефти и трансфери,
та те ли са най-важното, та те са
като следобедна любов с метреса,
магазинерка или поетеса –
сляп дивеч в сив, случаен лов,
а колко е по-истинска, по-честна
голямата единствена любов.

О, любовта към себе си! Не тая,
в екстаз от нарциси, а много тънка,
едва, едва с народа споделена,
живее тя в зазиданата стая
на къща обетована в мъгла,
свенливо спи в сърцето на кадънка,
над нея из страната тъмни плачат
тълпи от неуспешни подпалвачи
на собствените си тела.

Той пази любовта. Но го обграждат
еднакви призраци от изневери – виж,
тъй както развален компютърен клавиш
ти дава все една и съща грешка,
докато стане твоя – твоя вярна
любовна грешка, хрупкаво мънисто,
любима бенка върху тялото на листа –
така привикваш без любов, без жажда,
пораства ужасът и те изяжда.

Министър-председателят се буди,
………………………….мята

в лицето си вода и над чешмата
се вие литургичен дим:
И сякаш любовта ни по е свята,
защото трябва да се разделим
.

Последният цар

Минава Негово Величество, минава
бившият министър-председател,
минава най-последният ни цар,
унесен, радостно олекотен,
почти без нищо, рее се свободен,
прахосал половин история и цяло царство,
продал в оказион медалите, за да не му напомнят,
забравил златната корона в магазин за стари вещи,
заложил бавното си благородство срещу бърза власт,
минава по усойна българска пътека,
както баща му е вървял към първата аудиенция при Хитлер,
и както дядо му – към гарата, преди да абдикира…
Минава най-последният ни цар,
но не върви към гилотината на хоризонта,
не го очакват линчове и хули,
нито тълпи, готови да убият,
просто минава най-последният ни цар,
върви към премиерата на своите последни мемоари,
в които бродят спомени, но няма памет,
към сцена, от която ще ни гледат замаяно очите му –
все по-кристално бистри,
по-бистри от спасени рилски езера,
в които вече няма, няма риби,
ни водни духове и никакви човешки сенки,
все по-бездънни празни езера,
все по-бездънни, празни,
празни,
празни…

Агент „Ирис“ и Вера се завръщат от Швеция
и едва не претърпяват инцидент

В полета Стокхолм – Виена – София
тя притваря очи, отпуска свободно ръка,
но не умира, а само пресмята в мълчание
какво ще поискат от нея, как ще изпише с апломб:
статия за упадъка на скандинавската философия,
доклад за Комитета по култура, друг – за ЦК,
трети – за Второ главно, или за капитан Ананиев,
и портрет на Транстрьомер за „Литературен фронт“.

– Аз съм там. Ти си тук. Аз съм тук. Ти си там.
– Ще оставим следи по самия небесен таван.

Само да не беше проклетата турболенция!
Горе – каша в главата. Долу – нервен стомах.
Ирис – сламка в окото. Вера – буца от страх.
Те се носят през отворената галактика
и се чудят как да опазят безценния си товар,
и чертаят най-съвършената тактика.
Вера – дъх на ловец. Ирис – сянка на звяр.

– Аз съм тук. Ти си там. Аз съм там. Ти си тук.
– Ще останем невидими в най-високия ултразвук.

Вера шепне името на незнаен шведски поет,
агент „Ирис“ я тегли в бездънното нищо –
здраво вкопчени един за друг в светлия самолет,
който слиза надолу към софийското черно летище.

Агент „Георги“ превежда
„Власт и съпротива“

Ще го преведа и този автор, ще го преведа
в златното мълчание на моя свят,
над реката с трупове, но без да се усети,
докато раздава ум и пръска чар,
ще го преведа с оная сладка свобода,
както каналджия търси път за бежанец богат –
знае, че сега му е попаднал във ръцете
и го води,
 ………………………….зад него оня се превръща в звяр.

Ще го преведа – без власт, без съпротива,
в смътното безсилие на думите, с уста,
кървави от истината вкусна,
докато засвети тя в невидим ултразвук
и невинно изтънее в приказка красива.
Ще го преведа от неговия рай накрай света,
ще го хвърля в моя ад и няма да го пускам,
докато не заприличаме един на друг.

После той ще ме откара в центъра на истинския бал,
ще ме запознае с краля, ще ме вкара в ложата.
Там отвсякъде ще ръкопляскат:
………………………….– Браво! Кожата си му одрал!
Сдържано ще им отвърна:
………………………….– Само кожата.

Агент „Юрий“
превежда Робърт Блай

Понеже трудно се предават хора,
по-лесно се предават думи.
Пълнителят на химикалката е без куршуми
и просто го изливаш –
………………………….без умора,
без никакво досадно угризение,
заставаш срещу себе си и вдигаш мерника.
Изстрелваш късо, сухо изречение:
Агентът май заминал за Америка.

ДС