Айзенщайн, Сталин и орките на Толкин

Сергей Айзенщайн, роден на днешния ден през 1898 г., и в наши дни е възприеман като един от най-необикновените творци в света. Въпреки политическата пропаганда, каквато е целта на филмите му, приносът му към историята на киното е неоспорим – Айзенщайн поставя началото на киноезика такъв, какъвто го познаваме.

Повечето от фактите за живота му са известни, а филмите му век по-късно се изучават във всички училища по изкуствата. Има някои истории от съдбата на Азейнщай обаче, които все още се разказват тихо, някак срамежливо, защото са за тъмния сблъсък между противоречивата история и безсмъртното изкуство.

Когато през 1939 г. е подписан пактът за ненападение между Русия и Германия, Сталин налага сближаване на двете държави по културна линия. Първото нещо, което правят в СССР, е да ограничат (макар никога да не забраняват официално) показа на филма „Александър Невски“, за да не обидят Германия с историята за победата над тевтонците. При това Сталин възлага на Айзенщайн да постави в „Болшой театър“ любимата опера на Хитлер – „Валкирия“ на Рихард Вагнер. И той го прави, но влага в постановката трактовка, в която разсъждава за разликата между мита и съвременността. Постановката се играе само 6 пъти, преди да бъде свалена от афиша.

Сталин е наясно с таланта на Айзенщайн. Затова отново избира него, когато трябва да се създаде мащабна историческа продукция, която да маскира зад историческия контекст зверствата на „Бащата на нацията“. Планът е да се екранизира една от най-страховитите руски исторически драми – „Иван Грозни“. Според Сталин трактовката е трябвало да покаже добрия цар, който иска да построи силна държава, но е предаден от най-близките си сподвижници. Алегорията за репресиите на диктатора е прозрачна. Айзенщайн мисли цяла седмица, преди да се съгласи. Заедно с него в огромния държавен проект за Иван Грозни участват и Алексей Толстой, който пише пиеса, и Шостакович, който е получил задача да напише опера.

Снимките започват през 1943 г. в Алмати, където е евакуиран „Мосфилм“ по време на войната. Филмът се снима с подръчни материали, като Айзенщайн дава изрични указания за всичко – от дрехите и прическите до щитовете и свещниците в декора.

Любопитен факт е, че режисьорът е поискал ролята на Елисавета Първа да бъде изиграна от мъж – от режисьора Михаил Ром, който по това време е ръководител на Художествения комитет за кино в Москва. Но получава категорична забрана от най-високо място. Отказват му да вземе и легендарната Фаина Раневска за ролята на Ефросина. Министърът на киното Иван Болщаков заявява, че твърде много личи еврейската ѝ кръв.

Първата част на „Иван Грозни“ излиза на екраните през януари 1945 г. и прави истински фурор. Чарли Чаплин пише:

„Това е висше достижение в жанра на историческите филми“.

Първата част на филма донася на Айзенщайн Сталинска награда. Втората част обаче създава проблем. Вместо награда, Айзенщайн е привикан в Кремъл, Сталин му крещи, че на екрана не вижда силен владетел, а някакъв „нерешителен Хамлет“. Излъчването на голям екран се отлага, докато режисьорът не поправи филма. Но Айзенщайн умира, преди да го направи. Втората част на „Иван Грозни“ излиза на голям екран едва след смъртта на Сталин.

Приносът на Айзенщайн за световното кино продължава и днес. Един от интересните попкултурни факти е, че първите орки от творчеството на Толкин в киното – в анимационния филм „Властелинът на пръстените“ на режисьора Ралф Бакши – са създадени, като е рисувано върху кадрите с тевтонци от филма на Айзенщайн „Александър Невски“.