Ако Александър Невски не беше пил кумис с татарите…

Как князът, когото православната църква почита днес, реши съдбата на цяла Европа още през ХІІІ век

Хенрих Семирадски, „Княз Александър Невски приема папските легати“,
1876 г. Снимка: Уикипедия - Ако Александър Невски не беше пил кумис с татарите…

Хенрих Семирадски, „Княз Александър Невски приема папските легати“, 1876 г. Снимка: Уикипедия

Александър Невски, чието име носи катедралният храм в София и е честван днес от православното християнство, е една от видните личности в руската история. Смята се, че властвалият през ХІІІ век руски владетел е в основата на формирането на руската народност. Това става благодарение на категоричното му противопоставяне на Западна Европа, заради което той се съюзява с татарските орди.

Руската историография тачи особено много княза победител, още ранната съветска власт поръчва да бъдат направени филми, картини и литературни произведения, възвеличаващи Александър Невски.

Интересно е да разберем защо всъщност владетелят се обръща срещу Европа и как става съюзник на монголо-татарите.
Изследователите внимателно са изучавали събитията, предшестващи съюза на Невски със Златната орда. Три версии изпъкват най-силно. Според Лев Гумильов, Александър се е сближил с татарите, за да осигури сериозен съюзник за Русия. Това е причината да даде обет за приятелство и вярност на Бату хан.

Втората версия, поддържана от мнозина историци, е, че князът не е имал избор и е избрал по-малката от двете злини. Русия е била обградена от западните кръстоносци и от татарите. Невски решил, че съюзът с Ордата ще бъде по-изгоден.

Третата теория се поддържа от историка Валентин Янин. Според него Александър е бил мотивиран от жаждата да укрепи властта си. Той принуждава Новгород да се подчини на Ордата и лично утвърждава татарската власт в него. Бил е толкова жесток, че е наказвал с избождане на очите всеки, който е изразявал несъгласие с татарите.

За Русия 1237 г. е белязана от непрекъснатите нападения на хан Бату. Разрушени градове, хора, живеещи в ужас в горите, завладени от татарите земи. Много от местните владетели избягали в Австрия, Бохемия, Унгария, търсейки защита от западни велможи. Знатните жители на Северна Русия търсели покровителството на Римската католическа църква, убедени, че папата ще изпрати кръстоносци в тяхна защита.

Александър Невски, чието владение било с център Новгород, осъзнавал, че Ордата скоро ще стигне до неговите територии. Имал реалната възможност да приеме католицизма и да победи татарите с помощта на западните войски. Но тази перспектива не го привличала особено. Князът си давал сметка, че размахът на татарските нашествия е ужасяващ, но и че татарската власт не се опитвала да проникне във всички сфери на живота. Да, плащали се данъци, неподчинението се наказвало сурово. Но татарите не изисквали смяна на религията, нито промяна в установените битови традиции. Дори освобождавали от данъци свещениците, независимо от коя църква били.

Католиците от своя страна искали промяна на вероизповеданието, промяна на бита и обществения живот. Ливонският и Тевтонският християнски ордени напредвали в руските земи под предлог, че се борят срещу татарите, и ги завземали, налагайки собствените си правила в тях.

Пред Невски стояла тежката задача да си избере съюзник и той дълго отлагал избора си, като не давал отговор нито на едните, нито на другите. Когато баща му Ярослав умира, настъпва време за преразпределяне на ролите в княжеската йерархия. Бату хан събрал всички владетели от завоюваните княжества. Невски също бил поканен. Когато отишъл на срещата, князът осъзнал, че е невъзможно да победи Ордата, дори ако имаше на разположение армията на Древен Рим. Тогава взима решение – за да се противопостави на армиите на Запада, трябва да превърне Ордата в свой съюзник. Александър решава да позволи на Бату хан да го осинови. Тогава пише и рязък отказ до папата и отхвърля неговото предложение да приеме католицизма. Мнозина намерили този ход за предателски. Слуховете, че по време на гостуването при Бату хан Александър е пил кумис, допълвали усещането за подчинение и пълно признаване на властта на Ордата.

Ставайки съюзник на татарите, Александър Невски получил възможността да разчита на помощта на ордата при всяка заплаха за неговите земи. А войските на татарите се смятали за непобедими. Те без проблем спирали всеки натиск на кръстоносците.

Земите, завзети от кръстоносците, са днешните Полша и Литва. Ако Александър Невски беше взел друго решение, съдбата на Русия щеше да е съвсем различна.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Хайде и утре

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах