Ако бях Оруел

Гледайки какво причиняват на Десислава Иванчева, си казах – ако бях Оруел, щях да напиша страшна книга за България: „2081“.

От Оруел щях да взема само това с главните букви:

ВОЙНАТА Е МИР.
Войната с обществото.

СВОБОДАТА Е РОБСТВО.
Свободата при фейк-демокрацията.

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.
Невежеството на безконтролните.

Но понеже не съм Оруел, то гледайки издевателството над Десислава Иванчева (една от най-гадните гледки за последните 30 години) и виждайки, че Иванчева е само повод, пореден и най-очевиден повод да ни се размаха на всички нас не пръст, а юмрук: „Внимавайте в картинката, че после да няма олеле!“, ще взема само нещичко от Хемингуей, то аз и Хемингуей не съм, за жалост, затова не мога да напиша тъжна книга за България „Да имаш и да нямаш“. А това нещичко е частичка от стихотворението на поета Джон Дън, вдъхновило Хемингуей за великия му роман „За кого бие камбаната“:

„Недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб!“.

Текстът е публикуван във Фейсбук.