Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ако феминизмът стане държавна политика

Книгите за правата на жените, които всички трябва да прочетем, според блогърката Мина Салами, обявена за една от 12-те жени, променящи света

38-годишната нигерерийска писателка Чимаманда Адичи. Нейната книга „Всички трябва да бъдем феминисти” вече е задължително четиво за всички шведски ученици. - Ако феминизмът стане държавна политика

38-годишната нигерерийска писателка Чимаманда Адичи. Нейната книга „Всички трябва да бъдем феминисти” вече е задължително четиво за всички шведски ученици.

Ако има страна в света, която първа би направила феминистки текстове задължителни за тийнейджърите си, това със сигурност ще е Швеция. Откакто стана първата държава, която през 50-те години на XX век премахна 10-процентовия таван за политически постове, заемани от жени, Швеция зае челни позиции по отношение на равенството между половете.

Публицистката Мина Салами

Публицистката Мина Салами

Решението на шведите да раздадат книгата „Всички трябва да бъдем феминисти” (We Should All Be Feminists) на нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи на всички 16-годишни ученици в страната, е крайъгълен камък не само за шведския, но и за световния феминизъм.

През 20 век, от първия Международен феминистки конгрес в Буенос Айрес през 1910-а до конвенциите в Мексико, Найроби и Пекин, феминизмът е търсел начини да обедини женските гласове по света. Днес това вече не изглежда съвсем така. Съвременният феминизъм е белязан от осакатяващ селяшки манталитет, той не желае да прогледне отвъд спорните въпроси, които касаят собствената му общност.

Не казвам, че е лесно да имаш глобална визия. Бариерите, обусловени от раса, сексуална ориентация и класа не са толкова трудно преодолими, колкото микроагресията, която далеч превъзхожда откровената дискриминация. Не твърдя също, че феминизмът няма регионални различия. Та нали самата аз списвам „африкански” феминистки блог. Но макар да има нюанси в борбата ми, които са важни за мен като жена от африкански произход, смятам намаляващия интерес към феминистките движения в Азия, Африка и Латинска Америка за притеснителен, най-вече защото системите, засягащи жените, стават все по-глобални.

Дали говорим за репродуктивните права, нарастващия религиозен фундаментализъм, детския труд, бедността или климатичните промени, много от проблемите, които имат негативен ефект върху правата на жените, могат да бъдат разбрани напълно само когато са разгледани от глобална перспектива. Ето защо раздаването на „Всички трябва да бъдем феминисти” на учениците в гимназиите е нещо много радостно. Това е книга за сексизма в Нигерия, но тя е съотносима дори към „феминистка” Швеция.

Всички трябва да прочетем творбата на Адичи, както и много други феминистки книги, които разширяват и укрепват феминисткото движение. Както покойната Одри Лорд, самоопределила се за „чернокожа, лесбийка, майка, боец, поет”, веднъж каза:

„Не ни разделят различията по между ни. Разделя ни неспособността ни да разпознаем, приемем и отпразнуваме тези различия.”

Книгата на Одри Лорд „Чужда сестра” (Sister Outsider) е незаменимо четиво. Като една сбирка от есета за расата, сексизма, хомофобията, тя може да помогне на начинаещите феминисти да надскочат оглушителната шумотевица, която съпътства тези теми в социалните медии. В справедливия гняв на Лорд има спокойствие, дълбока мъдрост и посвещаване на световния феминизъм, колкото и трудно да е това.

Друга феминистка книга, която всеки трябва да прочете, е Woman at Point Zero на египетската писателка Навал Ел Саадави. Въпреки че е художествена измислица, тя е базирана на истинския разказ на една жена, която очаква изпълнението на смъртната си присъда в затвор в Кайро. Това е сърцераздирателен разказ за трудностите да израснеш в бедност и като жена в Египет, да бъдеш изнасилена, да осакатят гениталиите ти (бел. ред. – ритуал по премахване без упойка на някои или всичките външни женски гениталии, разпространен в 27 африкански страни, Йемен и Иракски Кюрдистан) и да те омъжат за 65-годишен, докато си още тийнейджърка. Тази книга показва на читателите си порочната същност на разюздания патриархат, но също и зараждането на феминизма.

Има и още книги за глобално настроените феминисти. „Вашата фатва не важи тук” (Your Fatwa Does Not Apply Here) на Карима Бенун показва как с риск за живота си жените и мъжете в Близкия Изток, северна Африка и южна Азия се борят срещу религиозния фундаментализъм.

В същия дух е книгата „Забрадки и химени: Защо Близкият Изток има нужда от сексуална революция” (Headscarves and Hymens: Why the Middle East Needs a Sexual Revolution) на египетско-американската журналистка и писателка Мона Елтахауи. Прочетете я задължително, ако искате да разберете как полът се вписва не само в арабските революции, но и в протестите като цяло.

„Под западни очи” (Under Western Eyes) на индийската професорка по социология и хуманитарни науки Чандра Талпаде Моханти съдържа може би най-просветляващите есета за предизвикателствата и възможностите пред световния феминизъм.

Разширявайки фокуса върху феминизма от социалната справедливост до справедливостта по отношение на околната среда, сборникът „Защо жените ще спасят планетата” (Why Women Will Save) съдържа трудове на водещи феминисти относно това колко е важно да се обединят природозащитните и феминистки движения. Показано е, че постигането на равенство между половете е жизненоважно, ако искаме да предпазим околната среда, от която всички зависим.

Изброените дотук са значими феминистки четива, но в по-голямата си част те представляват интелектуални аргументи. Промените в изкуството, поезията и митологията са също толкова важни, колкото академичната теория, затова трябва да добавя и една стихосбирка, която прелиствам редовно: „Луди жени” на чилийската поетеса, дипломат и феминистка Габриела Местрал. Прочетете я!


Мина Салами е от нигерийско-финландски произход. Тя списва блога MsAfropolitan, , който касае проблемите на Африка и диаспората й от гледна точка на феминизма. Заради него сп. „Ел” я обяви за една от „12-те жени, променящи света”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах