Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ако имаше повече Желювци…

Днес се прощаваме с първия български демократично избран президент

Желю Желев (1935 - 2015) - Ако имаше повече Желювци…

Желю Желев (1935 - 2015)

Леа КОЕН:

Всички онези, които си позволиха да плюят по Желев, защото нещо ги обидил или не ги бил зачел достатъчно, доказаха за пореден път колко е бил прав Президентът. Голяма политика се прави трудно с дребни души, а Желев ги разпознаваше безпогрешно. Той беше нашият Чърчил, без колебание влезе в НАТО, започна преговори с ЕС, изкара страната от СИВ и Варшавския договор. Не беше безгрешен, но кой голям политик е? Смирете се пред Желю!

Златко АНГЕЛОВ:

Печалната българска история и днешна действителност говорят за неспособността на българина да признае някого за авторитет. Ако погледнем по-надълбоко, ще се уверим, че тази неспособност е резултат от неспособността на българите да виждат сложността на живота и на хората. Отсъства системно мислене. Липсва понятие за комплексността на личностите и явленията. В един текст те виждат само един-два тръна, които ги убождат – име на човек, твърдение, закачка, ирония, дори реторична фигура – и те веднага рипват да се защитават, обикновено като нападат без основание автора. Нещо повече, автор, който се опитва да покаже йерархията на стойностите в системата, бива на бърза ръка обявен за грандоман. В един човек те виждат обикновено само лошите качества, а ако той е показал и добри – лошите винаги се изтъкват, за да намалят авторитета на добрите.

Така стана и с Желю, светла му памет! Взет пропорционално на големината и значението на държавата, Желю е не по-малка фигура от Вацлав Хавел и Лех Валенса. Но освен неколцина начетени личности и неговите близки приятели, мнозинството „изказали се“ не признават величината му, търсят слабостите му, спомнят си грешките му. А вижте на снимките от онова време колко от хората около Жельо са все още някакви; голяма част от тях компрометирани, други безследно потънали в мрака, трети пък са днешните недоволници от него. Жельо заобиколен от дребни души – това е споменът за него!

В мащаба на историята, дефицитът на авторитети, признати от нацията, е трагедия. Става дума за авторитети като политически водачи или като творци на изкуство и литература. Това е късогледство, но и завист. Това е нетърпението на некомпетентния да се издигне чрез подценяване на компетентния, оклеветяването му дори, или просто премълчаване за истинската му цена. И понеже некомпетентни фигури са заемали постове и пиедестали, предопределени за компетентните, в края на краищата никой няма национален исторически авторитет, освен Левски и Вазов.

Но достатъчно ли са те двамата? Особено, когато светът се движи напред и, с все по-висока цена на компетентността, изпреварва дребнавите нации като нашата, за които няма авторитет. А това в Голямата картина на историята означава, че нямаме фундамент и пилони, около които да построим националното си самосъзнание и да започнем да се самоуважаваме. Как да очакваме тогава другите да ни уважават и зачитат?

Теодор МИХАЙЛОВ:

Навремето, през 80-те, имахме един семеен приятел, беше писател, работеше в някаква редакция, беше ми дал забранената книга на Марко Семов „За Япония като за Япония“ и след като я прочетох и му я върнах ми даде една друга, която се казваше „Фашизмът“. Помня, че ми каза, че е много забранена и бързо да я чета и връщам. Прочетеното ми подейства като парен чук, това ми беше и първият допир с Желю Желев. Мисля, че всички ние сме длъжници на този смирен и лишен от всякаква агресия човек, но сега точно не ми се говори за това. Просто мисля, че днес се разделяме с един от символите на демокрацията, която все не идва и не идва и си мисля, че ако имаше повече Желювци, светът щеше да е доста по-добър. Поклон и вечна памет!

Огнян МИНЧЕВ:

„Ние таланти имаме – беше казал Радой Ралин – характери, характери са ни нужни на нас българите…“ Желю Желев беше философ, интелектуалец, автор на книгата „Фашизмът“. Но в историята на България той ще остане преди всичко като личност с воля и дух да следва осъществяването на своя обществен идеал, независимо от цената, която е трябвало да плаща за това – както в епохата, в която той бе дисидент и опонент на комунистическия режим, така и в епохата на новата българска демокрация.

Политическите позиции на Желев като лидер на СДС и президент на България често са били оспорвани – както от чужди, така и от свои. Но неговите качества на почтен човек и отговорен държавник допринесоха в решаваща степен за постигането на най-важните цели на българската държава и общество след краха на комунизма – необратимост на демократичните промени, членство в НАТО и ЕС. Бог да го прости!

Захари КАРАБАШЛИЕВ:

Желю Желев – мир на душата му! Дали беше най-добрият избор за президент на България в онези първи, така важни за всички нас години – кой знае. По-скоро – не, не мисля. Но беше нашият демократично избран Президент.

Тук е последен кадър с него от една непринудена фото-сесия преди няколко месеца. След което, настоя да ме изпрати до асансьора, придържаше вратата, помаха за довиждане. Вежлив, човечен, скромен.

JJelev-Siela-b

Eвгений МИХАЙЛОВ:

Бог да прости Желю! А тук…, а ние…! 

Александър ЙОРДАНОВ:

Отиде си д-р Желю Желев. Отиде си тихо, в съня, сякаш за да успокои и примири за последно приятели и врагове. Защото съчетаваше добрината на обикновения човек със силната воля на политика. Живееше с проблемите на България. Приносът му за организирането на съпротивата срещу тоталитарния режим, за избистряне на идейната основа на българската опозиция, за изграждането на Съюза на демократичните сили като политическа коалиция и национално движение за демокрация, за формирането на Националната кръгла маса като инструмент на „мирната революция”, е безспорен…

Хората ще го запомнят като народен президент, човек, който нито за миг не се поблазни да използва властта за лично облагодетелстване. Не създаде „обръчи” от фирми около себе си. Не участва в приватизацията. Не „консултираше” банкери. Не си поиска нищо от „баницата”. Живееше скромно, както бе живял и преди да стане президент. Дори и този факт дразнеше неговите противници. Не поставяше дистанция между себе си и събеседника. Бе прям, сърдечен, умееше да чуе и различното мнение, но отстоявше своето.

Желю Желев бе едно странно съчетание на „нашенското” и „европейското” в българския преход. Мисълта му бе европейска, но средата, в която трябваше да реализира идеите си бе много „нашенска”. Той наистина олицетворява народната воля за свобода, демокрация, за „смяна на системата”, но чрез „мирен преход“, чрез „нежна революция“. Мнозина не му прощават негативното, което според тях олицетворява – компромисите, „консенсуса” с представителите на бившата комунистическа партия, острата критика към първото истински демократично правителство на България – правитеството на СДС. Но си мисля, че д-р Желю Желев ще остане в паметта на поколенията като първия ни демократично избран президент, като политик и държавник, чиято гражданска и политическа воля и борба в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век обърна историята на България и откри пред нея хоризонтите на свободата, демокрацията и европейското бъдеще.


Източник: Фейсбук 

 

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах