„Ако Левски беше жив, щяхме да му отпуснем пенсия от 500 лв. на месец”

Въпросът с държавните пенсии е на дневен ред не от вчера. Още в първите години след Освобождението народните представители започват да гласуват пенсии за поборниците – хората, които са имали принос в борбите за църковна и национална независимост. Мнозина получават различни по размер помощи от държавата.

Особено интересен е дебатът, проведен в Петото обикновено Народно събрание, втора редовна сесия, открита на 15 октомври 1888 г. и закрита на 18 декември 1888 г., в двайсет и първото заседание, състояло се на 19 ноември. Тогава е била отпусната годишна пенсия в размер на 360 лв. на сестрата на Васил Левски – Ана Иванова Кунчева. По онова време разсилен в кметство получава по 500 лв. заплата.

Предлагаме ви стенограма от това заседание, проведено 10 години след Освобождението, като илюстрация на епохата. Стенограмата е публикувана в бр. 583 на в. „Литературен глас“ от 1943 г.

„Докладчик Христо Векилов: Друго едно прошение има от Ана Иванова Кунчева, жителка на гр. Карлово. Просителката, като излага, че е сестра на Василия Левски, прилага едно свидетелство, от което се вижда, че нейният мъж е на 70-годишна възраст, имали 2 деца и нямали нужното състояние да ги прехранят. Просителката, като излага накрая в прошението си, че Народното събрание е дало доказателства какво то оценява заслугите на всички поборници, които са се жертвали за възраждането и освобождението на народа, моли да ѝ се отпусне една прилична пенсия, за да прекара живота си.

Комисията, като взе предвид, че на мнозина от същата категория се е отпускала пенсия, като взе предвид нейното положение и свидетелството от общинското управление, реши да ѝ се отпусне на просителката пенсия по 360 лв. годишно.

Захари Градинаров: Позволете ми, господа представители, да не се съглася с мнението на комисията. Сега, преди две минути, вотирахме пенсия на един свещеник – поп Грую Дончев, от с. Баня, Панагюрско, известен от Априлското въстание, подвел под клетва с кръст в едната ръка и сабя в другата народните представители на Оборище. В същото заседание му гласувахме годишна пенсия от 600 лв. На него заслугите се признаха от господа представителите, някои от които казаха, че космите му били изскубани, зъбите били изпотрошени и прочие. Но кой не познава Василия Левски? Има ли някой народен представител, има ли някое дете да не признава заслугите на Левски? И неговата сестра днес, като се обръща към Народното събрание за помощ, почитаемият докладчик излиза да ни казва, че комисията била намерила за нужно и възможно да ѝ се отпусне пенсия 360 лв. Моля ви се, где е законността и справедливостта? Где е Васил Левски и где е известният свещеник? (Глас от залата: „Не сам Васил Левски иска помощ!”) Ако имате уважение към паметта на Василия Левски, никой не може да говори, че неговата сестра не може да иска помощ. Тя има законно право да се ползва ако не с пълни заслуги, като някои самозвани поборници, за които вотирахме по 5000 лв. годишно, поне признайте на тази просителка ¼ или 1/8 от тези пенсии, отпуснати на лица, които имат хиляди лири. Няма да говоря за личности*. Ние отпуснахме на някои хора по 6000 лв., макар че имат хиляди лири и които дават по 4-5000 лири на своите дъщери.

Заради туй аз ще ви моля в името и паметта на Василия Левски ако не повече, то поне 600 лв. годишна или 50 лв. месечна пенсия да се отпусне на просителката. И туй ще бъде едно справедливо ознаменуване паметта на Василия Левски и тъй призната от Народното събрание.

Докл. Христо Векилов: Господа представители! Ако тук е мястото да се говори за патриотизъм и да изказваме речи като г-н Градинаров, аз мисля, че имаме много време, но нашата цел не е такава. Нашата цел е да се произнесем доколко заслужава да се отпусне пенсия на просителката. Аз мисля, че когато ще говорим за прецеденти, по-добре е било да сме говорили, когато са се отпускали по 5-6000 лв. Аз бях против тогава. Що се касае дали повече пенсия да се отпусне на просителката, или колкото е определила комисията, мен ми се чини, че като Народното събрание отпусна 360 лв. и на сестрата на покойния Хаджи Димитра, който е един от видните поборници, на същото основание може и да се отпусне такава пенсия и на тази просителка. Защото, ако искаме с пари да заплатим заслугите на нашите поборници, то не е възможно. Народното събрание отпусна малки помощи, за да се изказва признателност към поборниците. Ако мислите, че трябва да изплатим, трябва да имаме един бюджет от 200 млн. лв. и пак не можем се изплати, защото всички българи са поборници. Затуй аз мисля, че 360 лв. са достатъчни за тая просителка, за да има и за други места да се отпусне нещо.

Димитър Петков: Аз мисля, когато говорим, не трябва да бием по чувствата на хората. Вий сами отпуснахте на сестрите на Стефан Караджа, на Хаджи Димитра и на други някои по 360 лв. годишна пенсия. И защо сега г-н Градинаров излиза и ни казва да вотираме по-голяма сума за сестрата на Левски? Той ни пита: кой е Левски? Аз ще кажа, че ако сега Левски беше жив, ние щяхме да му отпуснем пенсия по 500 лв. на месец. По-напред на поп Груя, който е бил деятел и лично се е бил с турците, отпуснахме по 50 лв. месечно, а просителката е жена, на която за паметта на брата ѝ отпущаме помощ, но ще бъде голяма несправедливост, ако ѝ отпуснем 600 лв., когато на деятели, които са взели лично участие във въстанието, сме отпуснали толкоз. Затова, без да продължавам нататък, предлагам на основание на 14-тий член да се прекратят дебатите.

Председател Захарий Стоянов: Който желае да се говори повече, да си вдигне ръката. (Никой не вдига.) Ще се гласува предложението на комисията. Който не приема да се отпусне на сестрата на Василия Левски 360 лв. годишна пенсия, да си вдигне ръката. (Никой не вдига.) Приема се.

* Става дума за Стоян Чомаков, Петко Р. Славейков и Александър Екзарх, на които Народното събрание е отпуснало по 6000 лв. годишна пенсия – бел. ред.