Ако мислите, че „Игра на тронове“ е жесток към героите си, вижте „Чернобил“

Този май навън е хладно и мрачно, но вътре, пред телевизорите, изкуството на тв филмите цъфти и процъфтява в най-добрите пролетни традиции. Едва ли някой може да се оплаче от липсата на интересни нови сезони и сериали. На 17 май тръгва минисерилът „Параграф 22“, на 20-и е финалът на „Игра на тронове“, на 24 май започва първият сезон на новия трилър „What/If“ (Какво, ако), а на 26 приключва вторият сезон на „Убивайки Ийв“, който преди броени дни спечели „БАФТА“ за най-добър драматичен сериал.

А на 7 май HBO показа първия епизод на сериала „Чернобил“, посветен на най-страшната технологична катастрофа в света. Оценките на зрителите в IMDb на първите му два епизода са по-високи от оценките на последните два епизода на „Игра на тронове“.

Най-много шум се вдига около последните епизоди на „Троновете“ – където битката между драматизма и епичния екшън срещу добрата драматургия, филмовата логика и здравия смисъл вече раздели досегашните фенове на два противоположни лагера. Другото най-ярко телевизионно събитие, чийто качества обаче никой не подлага на съмнение, е новият минисериал „Чернобил“ на HBO.

„Чернобил“ е един от най-очакваните проекти на HBO тази година. Екипът – създател-сценарист Крейг Мейзин, режисьор – шведът Йохан Ренк, заснел епизоди от „В обувките на Сатаната“, „Живите мъртви“ и „Викингите“, актьорите Джаред Харис, Стелан Скарсгаард, Емили Уотсън… работят върху историята на едно от най-ужасните, предизвикани от човека бедствия в световната история.

Акцентът в петте едночасови епизода на HBO е върху „смелите мъже и жени, които се жертват, за да спасят страната си и Европа от невъобразима катастрофа“. Сериалът обещаваше да бъде най-гръмката премиера на годината (разбира се, след „Игра на тронове“) – и очакванията не бяха излъгани.

Стелан Скарсгаард е в ролята на Борис Шчербина – суров партиен функционер, зам.-председател на Министерския съвет на СССР, оглавил правителствената комисия за ликвидация на последствията от аварията. Не по-малко важна и във филма, и в живота е ролята на специалиста по неорганична химия – (най-младият съветски) академик Валерий Легасов (Джаред Харис). Той предлага състава на сместа, с която е засипан горящия реактор. Освен това води разследването на причините за аварията, но следен и тормозен от властите, се самоубива в кабинета си, преди да обяви резултатите. Това не е спойлер – то се случва в първите пет минути на първия епизод. Емили Уотсън играе Уляна Хамюк – атомен физик от Минск. Борис Шчербина (Стелан Скарсгаард) и Валерий Легасов (Джаред Харис) са първите членове на правителствената комисия, пристигнали на мястото на аварията.

Доброволците, жертвали живота си, за да предотвратят още по-голяма катастрофа. Снимка: HBO

Стелан Скарсгаард като Борис Шчербина и Джаред Харис в ролята на Валерий Легасов – първите членове на правителствената комисия, пристигнали на мястото на трагедията. Снимка: HBO

Работата по сериала започва през 2017 г., голяма част от снимките са правени в Литва, част – в Киев.

„Би било по-лесно за нас, ако правехме обикновен филм-катастрофа. Тогава основната ни техника щеше да бъде зелен екран и специални ефекти. Но това не е такъв филм, това е история за истински хора, така че всичко беше истинско по време на снимките”, казва продуцентът на сериала Зане Воленберг.

Измерване на радиацията. Снимка: HBO

В „Чернобил“ няма почти нищо от традиционните филми с бедствия. Фаталният взрив се случва в самото начало, ненадейно и на практика е почти безшумен. Интересът е насочен изцяло към човешката страна на трагедията, към хората и тяхното поведение. Споменатите дотук герои (с изключение на Уляна Хамюк) са реални хора с реални роли в битката с последиците от взрива в атомната електроцентрала. Но „Чернобил“ не е документален филм и придържането към автентичността не е задължително. Историческите неточности обаче имат добра драматургическа обосновка.

Анатолий Дятлов – зам.-главният инженер, осъден на 10 години лагер за аварията. Снимка: HBO

Джеси Бъкли като Людмила Игнатенко, съпругата на пожарникаря Василий Игнатенко, един от първите спасители, оказали се без предпазни средства сред адската радиация. Снимка: HBO

Все пак стремежът към правдоподобност на събитията, епохата и героите е един от ключовите моменти в работата по филма – включително и показването на широката мрежа от лъжи, обхванала всички нива на партийно-командния апарат на Съветския съюз, довела до инцидента и първоначалния опит той да бъде прикрит.

Но освен епична историческа драма и филм, засипан с хвалебствени отзиви, „Чернобил“ е и предупреждение. Предупреждение, което показва какво се случва, когато обществото престане да слуша учените. В условията на задълбочаваща се глобална климатична криза това е много важен сигнал.