Ако мислите, че имате суперсили, ще ви излекуват от тях

Филмът „Стъкления“ (с оригинално заглавие „Glass“) е наречен на Мистър Глас – „първото ми име е Мистър, второто е Глас“, както казва героят в изпълнение на Самюъл Л. Джаксън. Феновете на М. Найт Шаямалан познават злодея с остър ум и чупливи кости още от 2000-ата година, когато излезе „Неуязвимият“, само че тогава той се казваше Илайджа Прайс. Всичко започна с една ужасяваща влакова катастрофа със 131 мъртви, в която единствен оцелял беше Дейвид Дън (Брус Уилис). На финала Дън вече се мислеше за супергерой със свръхестествени сили, а Прайс-Глас (злодеят, предизвикал катастрофата) се оказа в затвор за душевно-болни престъпници.

През 2016 г. в психотрилъра „На парчета“ М. Найт Шаямалан нахлу в най-тъмните кътчета на човешкото (под)съзнание с разказа за страдащия от дисоциативно разстройство на личността Кевин Уендъл Кръмб. Режисьорът се заигра с идеята, че можем да постигнем наглед невъзможни физически постижения със силата на мозъка (ако имаме психическо заболяване). Героят на филма Кевин (Джеймс Макавой) вече бе показал своите 23 отделни самоличности пред доверения си психиатър – сред тях са несигурния Кевин, чувствителният Денис, 9-годишният Хедуиг, изтънчената Патриша, интелигентният Оруел… но още една – Звяра, сериен убиец със свръхчовешки сили – бе напът да излезе на бял свят и да се възцари над всички останали.

В „На парчета“, за да нахранят Звяра, останалите самоличности отвлякоха три тийнейджърки, но една от тях – Кейси – се оказа достатъчно умна и решителна, за да надхитри Ордата (както Кевин нарича съвкупността от своите самоличности) и да се противопостави на Звяра. „На парчета“ бе продължение на „Неуязвимият“. В него Дън (Брус Уилис) се появи чак в последните 15 секунди, колкото да спомене Стъкления, когото така и не видяхме. Но сега, в „Стъкления“, обявен от Шаямалан за финал на трилогията (освен ако не получел вдъхновение), най-сетне Неуязвимия, Ордата и Стъкления се събират на екрана. Заедно с Кейси (Аня Тейлър-Джой).

„Стъкления“ започва три седмици след събитията от „На парчета“. Кевин, който в края на предишния филм успя да се измъкне, отново е отвлякъл три мажоретки и пак иска да нахрани Звяра. Дън, вече работещ като тайнствен закрилник и отмъстител под псевдоним Надзирателя на пълен работен ден заедно със сина си, се опитва да открие къде Ордата държи момичетата. А Глас официално вегетира в заведението за психично болни престъпници, а неофициално може и да крои нови коварни планове – вие как мислите? Има и една нова героиня, д-р Ели Стейпъл (Сара Полсън). Още в началото на филма – с цел да ги излекува от убеждението им, че притежават свръхсили, тя успява да събере всички в прихиатричното заведение. До края на филма никой няма да се отдалечи особено оттам.

М. Найт Шаямалан се прочу през 1999-а с „Шесто чувство“ (с Брус Уилис и малолетния по онова време Хейли Джоел Осмент). В основата на успеха беше неочакваният край на филма. За добро или зло, наред с желанието му да плаши и озадачава зрителите, изненадващите финали се превърнаха в запазена марка на режисьора. Първите две неща обикновено му се отдават. Що се отнася до финалната изненада, понякога тя работи добре, в повечето случаи – не. Ако не знаехме, че г-н Шаямалан е от индийски произход, щяхме да помислим, че има и влашка кръв (защото знаем къде се давят власите).

В много от филмите на Шаямалан има сериозни разминавания между мненията на публиката и оценките на критиката. Същото е и със „Стъкления“ – в IMDb зрителите му дават 7.2, а сборната присъда на критиците в „Метакритик“ е 4.2. Звучи парадоксално, но и едните, и другите имат известно право. В първите час и половина „Стъкления“ държи в напражение, главно благодарение на мрачната атмосфера и актьорската игра (с изключение на Брус Уилис, който преминава през филма като насън – с едно и също изражение с героично присвити очи). Самюъл Джаксън също изкарва доста време в будна кома, но при него има повече движение.

Най-интересен е Джеймс Макавой с неговите напиращи да кажат поне по една реплика 24 самоличности и впечатляваща физическа трансформация. Актьорският блясък може да подейства заслепяващо и да направи почти невидими всички останали „дребни“ несъвършенства, като например колко еднопластови са героите (е, без Ордата). Или колко нискобюджетен е екшънът, особено пък за супергеройски филм, в който героите имат и физически суперсили.

С последната част, в която Макавой е предимно Звяра и има доста (слаб) екшън, идва и изненадата, която трябва да разкрие смисъла на всички загадки. И да донесе разочарованието. Тогава става ясно накъде ни е водел сюжетът и колко несвързано с реалността, банално глупаво е посланието на Шаямалан – на ниво комикс за 12-годишни. Което е странно, защото „Стъкления“ не се препоръчва за зрители под 16-годишна възраст. Остават само възрастните, запазили детското в себе си, но не вярвам и те да останат особено очаровани. Шаямалан обаче има поне едно основания да не страда: при бюджет от само $20 млн. финансовият провал на филма изглежда невъзможен.