Ако не излезем човеци от кризата, ще се върнем в Матрицата

С повече разум в главите си се връщаме към живота, който имахме преди COVID-19. Не живеем по нов начин, същият си е, просто трябва да сме по-концентрирани при всяка следваща крачка, която правим, при всяко движение. Трябва да внимаваме да не нараним някого, не само да не го заразим.

Болести е имало, и винаги ще има. Понякога сме се справяли по-добре, друг път – по-зле, но онази част от човека, която липсваше, и вярвам, че днес леко се е събудила, е другият, скритият ни „аз“. При мен това е Артистът.

Не бих казал, че съм имал трудни моменти по време на изолацията. Но имаше период, в който не знаехме колко е опасен вирусът, в какъв мащаб ще развие, как ще се развихри. Когато човек е в неизвестност, това е като да е те е страх от тъмното, нормален, вроден страх… страх от смъртта, защото доста често коронавирусът бе свързван с тази дума. Просто си стояхме вкъщи и правехме, каквото трябва.

Всички моменти през този период бяха ценни за мен, защото бях 24 часа до любимите си хора, така че не бяха просто ценни тези мигове, бяха безценни.

Струва ми се, че след тази криза съм по-разумен, по-състрадателен, по-щедър. Във всеки смисъл.

Наричат живота, който ни предстои, „нова нормалност“. Не знам кое е старо и кое – ново, но „нормално“ ми звучи малко ненормално. Критерият за „нормалност“ днес вече е доста извратен. Иначе старото и новото са като Теорията на относителността на Айнщайн. Не се знае кога е преди, кога е след и кога – сега.

Скоро ще се завърна пред публика в „Любовникът“, на Голяма сцена. Вярвам, че нещата ще бъдат наред, продължаваме репетиции. Не ме плаши полупразната зала, такъв е регламентът. Аз съм адаптивен човек. Плащещо ще бъде, ако изобщо няма зрители в залата. Важното е да има сърца и души, които да нахраним. Все едно дали са 70 или 700.

Имам една любима пиеса – „В очакване на Годо“ на Бекет, тя е като дисекция на човека. Днес се налага да се обърнем към скрития „аз“, онзи, за когото говори Юнг. Ако не го направим, ще циклим в първо ниво на играта, всички ние от Матрицата. Трябва да станем наистина човеци, иначе рискуваме да останем примитивни, близо до животните. Макар че животните са по-добри от нас. Те само ползват, а ние смучем.

„Фантастичният нов свят“ е рубрика, в която видни български писатели, поети и мислители говорят за света, който ни очаква след внезапното спиране. Техните прогнози, фантазии и наблюдения отразяват все още невидяното бъдеще и обобщават общите ни настроения. Рубриката се осъществява със спомоществователството на „Фантастико“.