Ако не можеш да рисуваш, не стреляй

12 карикатури/12 жертви. 12 души излизат на 7 януари 2015 г. в Париж от домовете си, отиват на работа и няма да се завърнат. Разстреляни са.

Изминали са 10 години от първите публикации на карикатури в датското издание „Юландс-Постен“. На 30 септември 2005 г. датският ежедневник публикува 12 карикатури.

В началото на 2006 г. антидатските демонстрации взимат стотици жертви в Афганистан, Либия, Нигерия… А после?

На 22 юли 2011 г. Андерш Брайвик взриви бомба в центъра на Осло и уби 8 души. Привечер стига с лодка до остров Ютьоя, преоблечен като полицай, и разстрелва 69 души, събрани на младежки лагер на управляващата в Норвегия Работническа партия. Младежи. Разстрелва млади хора… Защото е обиден.

Така прочетена хрониката, излиза, че всичко започна със смеха? Не е вярно.

Или смехът е единственият начин да говорим помежду си? И това не е вярно.

Свободата на словото и свободата на изразяване не са единствените ценности. Те са ценности сред други ценности. Но са възможни само когато основна ценност е човешкият живот.

На карикатура се отговоря с карикатура. Когато не можеш да рисуваш, не стреляш.

Как се отговаря на обида? Кога ще говорим за това как се отговаря на обида? Защото отговорът не е убийството.