Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ако Шекспир имаше сестра, надарена с литературен талант

„Собствена стая“ на Вирджиния Улф - за лукса жената да бъде писателка

Вирдижиния Улф (1882 - 1941) - Ако Шекспир имаше сестра, надарена с литературен талант

Вирдижиния Улф (1882 - 1941)

Как да се подходи към едно от най-значимите есета изобщо, писани в литературната история? Дали да тръгнеш направо, с есенцията му, превърнала се в сентенция:

„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.

Или пък да се впуснеш по заобиколните пътища, водещи към исторически факти, забравени имена на пишещи жени, големите отрязъци от време без намеса на женска ръка в литературата, които самата Вирджиния Улф оглежда.

Най-общо ето как се ражда този текст: Улф е поканена да говори на тема „Жени и литература“, трябвало е да изнесе два доклада пред Сдружението на творците в женските кеймбриджски колежи – „Нюнам“ и „Гъртън“, през 1928 г., които тя впоследствие доразвива и издава в книга. Текстът се разпростира в шест глави, които са тематично разделени. Улф извежда на преден план и една фиктивна литературна фигура, надарена с безкраен талант – сестрата на Шекспир – и описва заедно с това пречките за литературното развитие на жените. Фактът, че във времето те са били в неравностойно обществено и икономическо положение.

Есето се съсредоточава върху двете социални условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може жената да се занимава пълноценно с литература – 500 лири годишно и собствена стая, в която да пише необезпокоявана. Самата Вирджиния успява да осигури за себе лукса на самостоятелната стая едва след смъртта на баща си след 1904-а, когато семейството ѝ купува къща в Блумсбъри, а през 1926-а тя вече разполага и със свой собствен доход от 500 лири.

Освен тази материална сигурност за Улф, собственото пространство е задължително за творчеството, защото всъщност до края на XIX век жените почти не са имали такова в домовете си. Малко от тях са могли да откраднат време от целодневните си задължения и да пишат по няколко часа в самота, без да бъдат придружавани и наблюдавани.

Всъщност големите романи на XIX век, с автори жени, са написани в общата всекидневна и пред очите на всички.

„Собствена стая“ е метафора за личния свят на жената, освен че е и конкретно място. Метафоричните разклонения включват също така: духовната независимост и израстване, заключението, че единствено андрогинната душа, съчетала в себе си и мъжкото, и женското, е способна да бъде литературен гений.

До XIX век, когато се появяват първите романи на британски авторки, почти няма литература, писана открито от жени. Най-големите литературни примери, които Улф изследва в есето си, са сестрите Бронте, Джейн Остин, Джордж Елиът. Но и преди тях и по тяхно време има забравени имена, които са важни за малкия, почти незабележим литературен свят, изграден от жени – Кристина Росети, Маргарет Кавандиш и други.

И в „Собствена стая”, както и в други свои произведения, Улф засяга темата за любовта между жени. По това време във Великобритания се провеждат съдебни процеси заради хомосексуални сцени в тогавашната художествена литература, какъвто е случаят с Радклиф Хол, авторка на роман, разказващ за такива любовни отношения.

И досега няма еднозначен отговор дали приносът от задълбочения анализ на Улф в това есе е по-съществен за модерния феминизъм, или пък за модерната женска литература. И в двете посоки Улф постига много, защото повдига и анализира редица големи и частни моменти от литературната история, заявявайки като задължително правото на жената на творчество.

За всяко едно човешко същество най-голямата и пълна свобода е да бъде творец на живота си, смята Улф.

Новото издание на български език, в блестящия, добре познат превод на Иглика Василева на „Собствена стая“, се появява в един важен и значим момент – тук и сега, когато мнозина от управляващите и части от обществото ни застават срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция, вероятно без да са я прочели… без да са вникнали в нейните послания, които са свързани с абсолютното и категорично преследване на насилието над жени. Което все още се случва навсякъде по света.

„Собствена стая“ на Вирджиния Улф трябва да присъства във всяка уважавана библиотека и като литературно наследство, и като манифест за непримиримост към и най-малкия опит за ограничаване на женската свобода.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах