Женският политически Франкенщайн

Помните ли секси учителката от софийското 119-о СОУ? На всеки 15 септември Силвия Зубева прави кратка медийна кариера с нескончаемите си крака, с които повежда първолаците по дългия път на образованието. От година на година стройните, дългокоси, късополи секси учителки в 119-о училище се увеличават – на миналия 15 септември първият учебен ден бе като конкурс за Мис Свят. Медийната истерия около снимките им пък достигна балове, които са запазени иначе само за така чаканата титла на Гришо.

Оказа се, че краката на Зубева са толкова красиви, че ежегодно закриват и най-грозните неуредици в образованието. Какво значение има колко тежи чантата на детето, ако таткото до него лети? Много важно, че учебниците са нечитаеми, ако ще ги сричат сластните устни на истинска красавица. Въобще, защо да говорим за неприятни неща, като има и толкова приятни?

Тази максима важи и в политиката, макар и с обратен знак. Обсъждането на външния вид на политиците от женски пол се превърна в мода. За съжаление там рядко попадат Зубеви, така че българското общество се раздира не от възторг, а от срам, че представителките му у нас и в чужбина не са толкова красиви, колкото се полага да бъде една българка. Политическият Франкенщайн, който ни съсипва прехода вече 27 години, в женския си вариант се оказа с неподходяща дължина на полата. Или със смешни пера на главата. С крива уста, лелска осанка, дебел прасец, кофти чанта, смешно костюмче, възширока задница, мустачки, веждички, диалект, селски произход, в най-лошия случай без деца и без мъж. И ако за да се дискредитира един мъж политик, е необходимо поне едно черно тефтерче, записи на подслушани разговори, заснети неприлично големи имоти, разказ за пиянски нощи край фонтана в Плевен, изфабрикувани гей-връзки, то при жените публиката е доволна на далеч по-малко. Тя просто не бива да не е хубава.

Да вземем за пример кандидатката за президент на ГЕРБ Цецка Цачева. Може да се каже, че Господ й е дал много – син, разбра се гениален, мъж, явно подкрепящ, кариера – направо невероятна, но е компенсирал всичко това с леко въздържание по отношение на външните белези. Жената не е първа хубавица. И това се превърна в извор на много по-голямо възмущение, отколкото далеч по-сериозни нейни гафове.

Примерно скандала „Мери Джейн“ от далееечната 2010 година. Тогава президентът Първанов одобри с указ закон, с който рекламата на продукти, носещи названия на наркотични вещества, се забранява. Законът удари производителите на водката „Мери Джейн“ – според слуховете спонсори на управляващата партия. На жаргон мери джейн наричат марихуаната. По-късно обаче в Държавен вестник се появи поправка на този закон, който разреши производството, без парламентът да е гласувал това. Закони за публикация в Държавен вестник се пращат само от председателя на парламента – тогава пак Цецка Цачева. Скандалът пошумя, но бе забравен.

Или фактът, че като парламентарен шеф в нашата парламентарна република тя избягва да демонстрира каквато и да е дистанцираност от премиера, поне от кумова срама, и така напълно подкопава авторитета на тази уж най-важна държавна институция.

Но всичко това взето заедно не може да се сравни с по-видимите й грехове – обидно широчка е в ханша… При издигането на кандидатурата й за държавен глава дебелината на бедрата й се оказва по-важна и от най-тлъстия й гаф.

Острото око на естета-избирател обаче не громи само жени, демонстриращи съзнателно или подсъзнателно пренебрежение към мода и стил. Пример – заемалата какви ли не високи постове министърка Меглена Кунева. Мислите, че тя с нейните елегантни тоалети, фин глезен, добра фризура, подходящо поведение е идеалната за България политичка? Да, бе! Ако се взрете по-добре в снимките й, ще видите, че устата й е крива. Това е напълно достатъчно да спрем да говорим за политическите й грехове.

От това да си грозна жена, по-страшно е да си грозна жена в политиката, а това престъпление може да се надмине само от нахалството да си дебел. И веднага ще ви докажа: колко души в България могат да се сетят защо Искра Фидосова напусна парламента? Но пък вицовете за килограмите й са неизтребими.

Политичките като топмодел – това е изискване, което издигат и самите жени-избирателки. Неудачно облечените жени, попаднали под прожекторите на общественото внимание, биват разкъсвани с много по-голямо настървение от своите посестрими, отколкото от мъжете. Вероятно защото така са възпитани – българските момичета трябва да са слаби, красиви и скромни. А българските момчета трябва да имат коли. Може да са дебели, може да са грозни – важното е да демонстрират успех. Няма как в „Красно село“ изискванията да са такива, а в Народното събрание – не.

Всъщност много по-интересно е естетът-избирател да се взре не в грешните попадения в облеклото на избраниците си, а в табелките с цената им. Може ли министърка да има „Прада“, която струва пет нейни заплати? Как по-точно я има? А президент да носи „Бриони“ за 10 заплати? А и малко ровене в личния живот също може да е здравословно, особено ако се окаже, че е финансиран с общи средства. Например с какви пари си плащат сегашни партийни лидери следването на децата в най-престижни колежи? Едно време Костов трябваше да обяснява как е пратил дъщерите си в Италия (с парите от две явно уникално скъпи за онези цени ниви в Драгалевци), а днешните партийни лидери пращат децата си в САЩ и в Лондон, без някой да ги пита.

Следване за 100 000 долара в престижен американски университет? Защо не. Важното е, че майката е с подходяща дължина на полата. Стаж в Европейската комисия без конкурс? Няма проблем, стига прасецът на родителката да е стегнат. Къща в Гърция, Испания или Швейцария? Разбира се, само да не ни излагат пред чужденците.

Всичко може, стига да е красиво!