Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата

На 6 юли 1415 г. Ян Хус е изгорен на клада като еретик

Вацлав Брожик, „Ян Хус пред Констанцкия събор“ - Ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата

Вацлав Брожик, „Ян Хус пред Констанцкия събор“

Да мислиш различно, а особено да действаш не по правилата, наложени от статуквото, векове наред се е оказвало достатъчно основание да изгориш – буквално – на кладата. Ян Хус, идеологът на Реформацията, един от големите мислители на Ренесанса, умира точно така – изгорен от плоскомислещите, от отказващите да приемат новото, от хората, уплашени от промяната на ретроградни традиции.

„О, свещена простота“ – знаменателните думи на Хус, изречени когато неука старица се приближила да прибави съчки към огъня на неговата клада, и до днес се появяват в същия контекст, макар и кладите да са само виртуални. Повече от 600 години оттогава, а човечеството все още е същото – упорито вгледано назад.

Ян Хус е роден през 1369 г. в Чехия. Завършил е университета в Прага като магистър по изкуствата, а малко по-късно се замонашва и става декан на факултета по философия. Тогава започва и дейността му като проповедник, която го отвежда до трагичния му край.

Проповедите му не били отвлечено-църковни. Хус говорел за обикновения живот, насочвал стрелите си срещу силните на деня, включително и срещу църквата. Макар да бил силно критичен към институцията, към която самият той принадлежал, Хус все пак вярвал, че го прави за доброто на същата тази църква, за нейния качествен преход в едно по-ново време.

Той вярвал, че не трябва да се плаща за тайнствата като кръщене и брак. Твърдял, че църковните длъжности не трябва да се продават и купуват. Призовавал свещениците да не взимат пари за работата си, а само малки дарения, за да оцелеят.
Казвал, че хората не трябва сляпо да се подчиняват на църквата, а са длъжни да мислят сами. Припомнял думите от Библията „Ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата”. Твърдял, че власт, нарушаваща Божиите заповеди, не е закриляна от небето.

Всичко това било облечено в прости думи, близки до обикновените хора. По заповед на Хус стените на църквата му били изрисувани със стенописи, нагледно изобразяващи неговите твърдения. Той написал и няколко популярни песни, които веднага били запети от народа. По същото време Хус провел и реформа на чешкия правопис, за да го доближи до масите. Благодарение на него всеки звук получил буква – той разработил диакритичните знаци.

Популярността и реформаторските настроения на Ян Хус не се харесали на католическата църква и през 1409 г. папата издал була, с която заповядвал на пражкия архиепископ да започне наказателни действия срещу него. Всичките му проповеди били забранени, всички книги, в които се намеквало за реформа, били събрани и изгорени.

Властите на града обаче били на страната на превърналия се в народен герой свещеник. Затова Хус продължил да се появява в църквата, дори след като през есента на 1409 г. Рим забранил и проповедите в частните църкви. Той продължавал да излиза на амвона на Витлеемския параклис и да говори както преди. Отказал да изпълни заповедта и „протестирал пред Христа“.

Последвали години, в които Хус открито се противопоставял на казионните църковни власти. Понякога успявал, както когато кралят изгонил от Чехия архиепископ Збинек, който си позволил да обвини в ерес популярния народен свещеник. Но не устоял на заповедта на папа Йоан ХХІІІ, който заплашвал да анатемоса цялата държава заради него. Хус напуснал Прага и се преместил в град Краковец, където местните владетели не се подчинявали на Рим. Там започнал да критикува със същия плам и светската власт.

През 1414 г. в гр. Констанц, в Свещената римска империя, се провеждал ХVІ вселенски събор, чиято основна цел била да се преодолее Папската схизма. Ян Хус бил поканен под личната охрана на австрийския император Сигизмунд. Но когато пристигнал в Констанц, той бил арестуван и затворен в същия дворец, в който се провеждал съборът.

Започнали разпити, но той не отговорил, докато не му била прочетена смъртна присъда, която можела да бъде изпълнена по всяко време, ако не започне да се защитава. Въпреки писмата в негова защита, изпратени от чешки и моравски благородници, той не бил освободен. Църквата настоявала да се откаже от убежденията си, за да избегне смъртта. Тогава той произнася фраза, които звучи актуално и днес:

„Противоречи на съвестта ми да се откажа от думи, които никога не съм произнасял“.

Кладата, на която той изгаря, е запалена на 1 юли 1415 г.

И до днес в Чехия на 6 юли има традиция да се палят големи огньове в памет на Ян Хус.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах