Ако Стенли Кубрик, Анди Уорхол, Чаплин и Тери Гилиъм имаха обща ДНК

ПАРИЖ

Бях на невероятен спектакъл в Опера „Гарние“. Модерен балет, авангардизъм, чиста екстраваганция. Такова чудо в класическа зала (да не забравяме, че всичко става под нарисувания от Шагал купол на класическия театър-бижу, сам паметник на културата от епохата на Наполеон III), наистина само в Париж може да стане. Някак си не вярвам в Ла Скала, Болшой, „Ковънт Гардън“ или „Мет“ дори да допуснат такова богохулство. В Париж обаче билетите са разграбени (премиерата беше миналата седмица) и аз трябваше с месеци да дебна на познатите си онлайн явки, за да се докопам до билет.

Спектакълът „Play“ на шведското хореографско „дете-чудо“ (отказал се от танца на 21, за да мине от другата страна) Алекдандър Екман (който е режисьор, хореограф, автор на сценичния дизайн и даже на костюмите) иска да припомни радостта от танца, който би трябвало да е игра, а не поточна линия, система от повторения и строго наизустени алгоритми. И въобще, че животът трябва да е радост, забавление, автентичност, оригиналност, чудо. Това е ода за способността да съхраниш манталитета на дете. Балетен спектакъл, който е като като рожба на Стенли Кубрик, Анди Уорхол, Чарли Чаплин и Тери Гилиъм (в периода, пресъздал сивата човешка маса по конвейр от „Бразилия“), ако четиримата бяха смесили ДНК-то си по време на оргия.

През сцената минава космонавт, топка с женски крака, гигантска „Кончита“, която води две човешки псета (пак с топки вместо глави), балерина, която танцува на шум от тропкане с микрофон, редици от жени-елени с рога от клони, падат балони, първо нормални, после гигантски. И да, падат топки. В смисъл, падат десетина хиляди топки, между които танцьорите правят красота. Накрая топките се събират в трап (като в детските пунктове в моловете) и втората част преминава с всички фантазии, които могат да се направят с един трап с хиляди топки на авансцената на „Гарние“. Всичко е много красиво и крайно лудо.

Има само една солистка с пачка и класическият танц е де факто епизодичен. Въпреки че жените-елени (които наподобяват на персонажи от „Омарът“ нa Лантимос) ходят изящно на палци, Елкман не е заинтересуван от стандартната танцова форма. Жените танцуват боси или на токчета, какъвто е в момента персонажът, а мъжете експериментират с „езерото“ от топки.

Апропо, за втори път отбелязвам новата тенденция: балетът проговаря. И тук доскоро немите звезди се смеят, пищят, мърморят, ако трябва, според контекста.

Сценографията е главният герой на спектакъла, в смисъл, че не можеш да предвидиш какво ще се случи след 10 минути и какво ще роди фантазията на този освободен швед (Танци върху стълбове? Кубове, които плуват в пространството? Внезапни врати в безкрайното бяло? Море от зелени топки? Охо, и зелени човечета?). Пъзелът няма край.

В края на спектакъла гигантските балони се мятат в публиката и тя започва, смеейки се, да участва.

Музиката е джаз. Джаз на живо, с четири саксофона, контрабас и дори маримба. Пее екзотичната афроамериканка Калиста Дей, и тя на живо.

Няма такива бледи думи като оригинално, странно, ексцентрично, които могат да опишат новото парижко чудо в Операта.