Ако всеки път ядяхме бой заради глупостите, които изричаме…

Представете си ситуация – ужасно сте ядосани на някого, в яда си казвате най-гадните думи, за които може да се сетите, нещо, което да го уязви болезнено. А в отговор той скача и ви пребива. Недоразказаното в историята между Диана Димитрова и побойника ѝ било точно такава ситуация, казват.

Естествено, че всички сме говорили неща, които не мислим. Ако всеки път ядяхме бой заради това, по улиците щяха да ходят стотици хора панди, с черно около очите.

Всъщност трябва да си много глупав, за да не успееш да отговориш на думите с думи или с достойно пренебрежение. Трябва да си толкова глупав, че да си успял да изпуснеш от контрол не само ситуацията, но и самия себе си.

Агресията е другото име на глупостта. Независимо дали е физическо или психоемоционално, насилието е израз на неспособност да се справиш със себе си и света, тоест – глупост. Емоциите са едно от първите неща, които човек трябва да се научи да контролира, дори светлите емоции. В противен случай става роб. А робската психика не познава друго, освен овчи страх и груба сила.

Всеки агресор, независимо дали е човек или система, е абсолютно неуверен в себе си, в стабилността и основателността си. Насилието наранява другите, но разрушава насилника. Съвестта и състраданието са качества, които ни различават от приматите. Способността да се владеем – също. Алфа мъжкарите са предцивилизационен остатък, закърняла нужда да се оцелява чрез сила. При това дори в света на безсловесните мачовците не закачат жените. Бият се помежду си. По силата на логиката се оказва, че побойниците на жени стоят в цивилизационната верига някъде под шимпанзетата и хиените.

Да удариш жена, която не може да ти отвърне с „мъжката ти обувка”, е унизително. Не за нея, а за теб, който се доказваш с крака и юмруци, вместо с ум и слово. За теб, който позволяваш бесът ти да те владее, който ставаш роб на собствените си демони. Лицето ти изчезва, насилнико, заменено е от уродливостта на летящата длан. Сърцето ти изчезва, кръвта ти изчезва, мозъкът ти се превръща в сива гладка маса. Ставаш зеленчук с високо кръвно налягане и опасност от апоплексия.

Ще ми се да разбера някак какво се случва в главата на свръхядосания насилник, който току-що е защитил позицията си, като е нашамарил жена. Дали усещането му за справедливост е задоволено? Дали изпитва оня покой, който спохожда доказалите правотата си? Дали е в екстаз като завоевател, победил достоен враг? Никога няма да разбера.

Жените в България мълчаха векове. Сега една жена е упреквана, че е мълчала 5 години. Тя е „виновна“ за мълчанието си, а истинският виновник е „прав“ да отговори на думите с мълчаливо насилие – колко извратена обществена логика е това… „Какво ще постигнеш, ако говориш?“, казал ѝ още тогава човек, когото днес спокойно можем да наречем морален съучастник на агресора. „Мълчи!“, крещи обществото. Говоренето смущава удобната летаргия, в която предпочитаме да си стоим.

Сега разбирам защо е толкова крайна кенсъл културата на Запад. Защото трябва да се покаже, че прошката не идва лесно, че всяко действие има последствия. Защото примерът на един е поука за мнозина. Както винаги, с огромно закъснение ще го научим и тук.

Съмнявам се обаче, че насилникът у нас ще бъде канселиран. По-скоро очаквам да бъде потупван тайно по рамото, да му шепнат успокоително „Споко, всяко чудо е за три дни“, да го наемат на още по-висока цена, защото името му ще доведе до по-голям интерес. Точно обратното на канселиране. Имаме да се учим как се подхожда към промяната на света. Ще стане някой ден. Както обикновено, с голямо закъснение.

Вижте още: ДИАНА ДИМИТРОВА НЕ КАЗА КОЙ Е НАСИЛНИКЪТ: ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ МЕЖДУ ДУМИТЕ