Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Аксиния Джурова и изчезващата памет

Спомените на изкуствоведката за срещите и разговорите ѝ с философи, поети и художници, събрани в седем тома

Проф. Аксиния Джурова събра срещите си с хора на изкуството в 2700 страници на поредицата „Изчезващата памет“. - Аксиния Джурова и изчезващата памет

Проф. Аксиния Джурова събра срещите си с хора на изкуството в 2700 страници на поредицата „Изчезващата памет“.

Като дете проф. Аксиния Джурова мечтае да бъде геолог, да изследва земните недра и да открива  кристали, които да събира в колекция след всяка експедиция. Животът ѝ отрежда поприще в различна наука и прави така, че тя да бъде постоянно на ръба между мисленето и изкуството на Средновековието и мисленето и изкуството на ХХ век. Да я среща с личности като Умберто Еко, Стивън Рънсиман, Милорад Павич, а също и с Начо Културата, Иван Ненов, Димитър Казаков – Нерон, Иван Вукадинов, Димитър Киров, Георги Павлов – Павлето, с творчеството на Борис Ангелушев и Давид Перец, с идеалите и болката на Атанас Пацев, Бинка Желязкова и Христо Ганев.

Специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията, проф. Джурова догодина става на осемдесет, но продължава да работи с енергията и педантичността, с каквито преди десетилетия изследва Томичовия псалтир от XIV век в библиотеката на Държавния исторически музей в Москва.

На 26 май от 18 ч. в Софийската градска художествена галерия проф. Джурова ще представи най-новия си проект – IV, V, VI и VII том от поредицата си „Изчезващата памет. Срещи по пътя“ на издателство „Класика и стил“. В нея проф. Джурова поема риска да „разтревожи спомените“, по собствените ѝ думи.

Първите три части, излезли през 2018 г., тя посвети на погледа на „другия“ и разказа впечатленията на философи, историци на изкуството и представители на Ватикана и православното духовенство от страната ни, както и на българи, които са живели и са се реализирали навън. Сред тях са Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, Стивън Рънсиман, Нунцио Бибо Дайсаку Икеда, Кишо Курокава, Жан-Мари Дро, Давид Перец, Илия Пейков, Марин Върбанов, Симеон Меркадо, Лъчезар Ошавков, Андрей Лекарски, Никола Манев, Любен Диманов, Борис Елисеев.

Умберто Еко и Аксиния Джурова през 1990 г. Снимка: Личен архив

Вижте още: БГ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ БОЙКОТИРАТ УМБЕРТО ЕКО

В томовете, които излизат сега с финансовата подкрепа на Ваня и Георги Зъбчеви, проф. Джурова продължава да възкресява събития, минали през погледа и сърцето ѝ.  „Изчезващата памет“ обхваща 2700 страници и 2900 илюстрации, разпределени в седемте тома. Новите части представят срещите и разговори с над 140 български художници от поколението между двете световни войни до днес. Джурова отделя специално внимание на момчетата от фабрика „Вулкан“ във Варна, „Пловдивските майни“, художниците от „Русенския Монмартр“, Групата „Градът“. Без да си го е поставяла за цел, Аксиния Джурова е създала История на българското изуство от 60-те години насам, която няма аналог в българското изкуствознание – освен всичко друго, тя е и лично преживяна и надлежно документирана. Къде другаде човек би могъл да прочете разкази от първо лице за парижкото битие на големия живописец Георги Божилов – Слона и легендарния директор на управление „Старинен Пловдив“ Атанас Кръстев, по-известен като Начо Културата? За мансардата на Павлето и ателието на Васил Стоилов? Или пък, че първата работа на голямата скулпторка Мара Георгиева е глава на момиче, изваяна през една ваканция в двора под лозата на родната ѝ къща в Чирпан? Ваятелката запомнила тази творба и заради изпитаната мъка, когато я видяла под развалините по време на земетресението в Чирпан през 1928 г.

Между страниците на „Изчезващата памет“ е събран цветът на артистичната гилдия от няколко поколения. Тук са също историите и картините на Христо Нейков и Златка Дъбова, Хосе Санча, Лика Янко, Стоимен Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Генко Генков, Емил Стойчев, Светлин Русев, Милко Божков, Георги Лечев, Альоша Кафеджийски, Георги Чапкънов, Ангел Станев, Емил Попов, Павел Койчев, Михалис Гарудис, Атанас Яранов, Христо Харалампиев, Ванко Урумов, Онник Каранфилян, Ясен Гюзелев, Вълчан Петров, Кеазим Исинов, Надежда Кутева и още, и още…

В тази галерия на образи и произведения няма как да не се забележи отсъствието на двама доста изтъкнати автори – Румен Скорчев и Вежди Рашидов. Мълчанието на проф. Джурова за тях говори много.

Подобаващо място обаче е отделено на изкуствоведа Кирил Кръстев, наречен от Петър Увалиев „оазисна личност“ и финалът на разговора му с Аксиния Джурова няма как да се забрави.

„Какво според Вас е щастието“, пита го през 1984 г. 42-годишната тогава изкуствоведка.

А отговорът е:

„Нещо, което е потребно само на слабите и сантименталните натури. Една или сбор от илюзии. Щастие е да живееш и ако може да се осъществиш, да направиш нещо особено за другите. Животът е дълг към себе си и другите“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах