Актьорът – аватар на своя герой

В навечерието на Международния ден на театъра (27 март) Международният театрален институт (ITI) традиционно разпространява послание, чийто автор всяка година е различен. За 2020-а то е на пакистанския драматург Шахид Надим.

Театърът като светилище

В края на спектакъл в Театър „Aйока“* на пиеса по суфисткия поет Буле Шах**, старец, придружен от младо момче, дойде при актьора, играещ ролята на големия суфист, и му каза:

„Моят внук не е добре, бихте ли му дали благословия“.

Актьорът се изненада и каза:

„Аз не съм Буле Шах, аз съм просто актьор, играещ тази роля“.

Старецът казал:

„Сине, ти не си актьор, ти си превъплъщение на Буле Шах, неговия аватар“.

Изведнъж пред нас се появи съвсем нова концепция за театър, където актьорът се превъплъщава в ролята, която той/тя изпълнява.

Изследването на истории като тази на Буле Шах и толкова много други във всички култури, може да се превърне в мост между нас, създателите на театъра, и непознатата, но ентусиазирана публика. Докато играем на сцената, понякога навлизаме твърде дълбоко в нашата философия за театъра, приемаме ролята ни на предвестници на социалните промени и обръщаме гръб на голяма част от хората. В ангажимента си с предизвикателствата на настоящето се лишаваме от възможностите за дълбоко трогателно духовно преживяване, което театърът може да осигури. В днешния свят, в който фанатизмът, омразата и насилието се увеличават, нашата планета потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в климатична катастрофа, трябва да се върнем към духовната си сила. Трябва да се борим с апатията, летаргията, песимизма, алчността и пренебрежението към света, в който живеем, към планетата, на която живеем.

Театърът има роля, благородна роля, във вдъхновението и мобилизирането на човечеството да се издигне от спускането си в бездната. Той може да превърне сцената, пространството за изпълнение, в нещо свещено. В Южна Азия артистите докосват с благоговение пода на сцената, преди да стъпят на нея – древна традиция, когато духовното и културното са се преплитали. Време е да възвърнем тази симбиотична връзка между артиста и публиката, миналото и бъдещето. Сътворяването на театър може да бъде свещен акт и актьорите наистина могат да се превърнат в превъплъщение на ролите, които играят. Театърът има потенциал да се превърне в светилище – а светилището в пространство за изпълнение.

Бел. ред. Преводът е на „Площад Славейков“.

* Театър Айока e основан през 1984 г. На езика панджаби „айока“ означава „съвременен“. Неговият репертоар включва пиеси върху темата за човешките права, контакта на половете, мира, религиозната толерантност.

** Буле Шах (1680-1757) – суфи поет с голямо влияние, изразяващ мистичния съюз чрез метафорите на скверната любов. Критик на религиозната ортодоксалност, отричащ погребението в градските гробища. Суфизмът е ислямско мистично учение. Служи си с мистични термини чрез метафорите на чистата любов.