Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Актьорите нямат ли акъл за политика?!

Проблемът не е в творците, които вместо да творят, искат да коват закони, а в държавата, която така и не им даде условията да правят това, което обичат

Вълна на възмущение заля Фейсбук след новината, че Луиза Григорова става част от кандидатите за депутати. Ма коя била тя, ма за каква се имала, ма как така една нищо и никаква млада актриса ще иска да е депутатка, срама няма ли...  - Актьорите нямат ли акъл за политика?!

Вълна на възмущение заля Фейсбук след новината, че Луиза Григорова става част от кандидатите за депутати. Ма коя била тя, ма за каква се имала, ма как така една нищо и никаква млада актриса ще иска да е депутатка, срама няма ли...

Нищо не може да спре българската помитаща принципна омраза. Сега пък, когато под прицела й са листите с кандидат-депутатите, положението е направо извън контрол.

От началото на седмицата тихо наблюдавам какво се случва из българския онлайн хоризонт и неговия най-населен площад – социалната мрежа. Мислех си да не запявам и аз в хора с начукването на канчетата на новите в политиката, тъй като предпочитам първо да опознавам ситуацията, пък после да я коментирам. А и, честно казано, съвсем по човешки си спестих думите – достатъчно „нахранена“ с мисли, действия, закани и коментари съм след всеки свой текст и знам какво е. Понякога, да си призная, злината ми идва толкова в повече, че имам нужда след прочитане на поредната доза плюнчена омраза да си взема душ и с мазохистично постоянство да изжуля кожата си от полепналата по нея безмилостна кал. Хората, скрити зад многозначителни или глуповати псевдоними, или пък нападащи със собствените си лица зад щита на своя онлайн аватар, са толкова изобретателни в обидите си, че онемяваш. Баба ми едно време им се чудеше на тия с витиеватото лошо слово, като риторично се питаше:

„Абе тез с таз уста, дето ги говорят тия гадости, ядат, бе?!“

Та и аз като баба съм се изумявала доколко оскъден, бездушен, мизерен и нещастен трябва да е животът ти, че единствената доза мъничко щастие да се дължи на охолно стоварени върху някого тежки думи… Това е обаче, когато става дума за моя милост. Приела съм го като част от играта и си имам механизмите да се съхранявам – нали все пак и аз съм човек, и аз душа нося, и аз имам деца и приятели, които ме обичат.

Сега обаче говоря за един специален обществен български хейт. Той не е съвсем като онзи в коментарите под нечие публично споделено мнение. Крие се в рафинирани изрази с многозначни послания, в цитати от неоспорими капацитети, поствани със смигване в контекста на предпарламентарната изборна истерия, в анекдоти, вицове и псевдосентенции. Често се открива в дискусии на нечия стена, маскирани в началото като интелектуална съпоставка на мнения. Тогава хората си говорят на „Вие“ и пишат и се изразяват хиперкоректно. Хапането се легализира от размяна на тези, защитавани чрез опростени обобщения на нечии философски трудове или политически платформи, привеждат се примери от световната история, намесват се криворазбрано чувство за хумор и демонстрирана с интеректуално самочувствие ирония.

Това до първите няколко коментара на коментарите. След това в деветдесет процента от случаите се преминава в далеч по-простовата караница, която завършва най-често с обобщения от типа „па ти си дебела и грозна“, „няма ли кой да те нае…, че да се успокоиш“ и „к.. за теб“. Следва публично разобличаване (в по-лошия случай) или блокиране с раздухване на ситуацията (в по-добрия).

Първият гигантски хейт се стовари върху Луиза Григорова. Ма коя била тя, ма за каква се имала, ма как така една нищо и никаква млада актриса ще иска да е депутатка, срама няма ли… Да уточня – не познавам Луиза и често казано, дразнила съм се от всичките й интервюта по медиите с онази неоснователна и леко нафукана претенция, която лично съм усещала. Това обаче далеч не означава, че ще тръгна да я плюя заради желанието й да влезе в законодателната власт. Като актьорска дъщеря, никога не съм била привърженик на ограниченото обществено вярване, че хората на изкуството нямат акъл, за да бъдат политици. От дългогодишния си граждански опит знам, че и хора с дипломи по право, икономика и политически науки стават лоши политици. Просто, защото губят въображението и човешкия си облик, щом веднъж се докоснат до властта. В този смисъл не виждам защо един актьор, певец, писател или музикант да не може да бъде по-доброто и вярно обществено око и ухо в парламента. Въпрос на гражданска съвест и реакции, на смелост и антиконформизъм, не на университетска диплома или афинитет съм точните и „земни“ науки.

Но не – българинът няма да прости на актрисата желанието й да го представлява! За него тя е всичко онова, което може да звучи обидно за една млада и хубава жена. И, разбира се, той е напълно наясно защо тя (а и който и да е друг човек на изкуството) се е устремил към Народното събрание! Обобщавам: спи с еди-кой-си; бездарна/бездарен е; парите за изкуство свършиха; и на него му се бърка в кацата с меда; да заглади косъм… И всъщност, погледнато реално, това са личните проекции на изстрадалия от корумпираната си и продажна управленска класа български средностатистически човечец. Той толкова удобно е потънал в това клише, че даже си му е удобно да си кюта в него, без дори да си дава сметка, че именно от него зависи то до се промени. Ама пък, ако се промени, кого ще си мразим така на воля и без причина, а?!

Луиза Григорова явно не издържа на „народната любов“ и вече не е кандидат за депутат. Ако някой ми беше поискал мнението по казуса просто ей така, като български гражданин и публицист, щях да посъветвам клетото момиче точно обратното – да остане в листите, като отговори откровено, спокойно, добронамерено и с подобаващата на успехите й доза самочувствие на нападките на толкова перфектните специалисти по всичко във Фейсбук. Това бих посъветвала и Калин Вельов, и Васил Гюров, и Ивайло Цветков (който в предизборната борба се отказа от своето Нойзи, а не трябваше!) и всеки музикант, актьор, певец или художник, който размътва представите на нашите балканци за истинска политика. Защото проблемът не е в творците, които вместо да си творят, искат да коват закони. Проблемът е в държавата, която така и не им даде условията да правят това, което обичат. Също и в родния манталитет, според който „у нас нищо не се решава“, а и „тия ненормалници“ няма как да управляват. Понеже според българина тя, политиката, е за хетеросексуални мъже, които умеят да тропат по масите, да псуват избирателите си и да крадат порядъчно така, че да не ги хванат (пу, машалла!)! И да прелитат покрай раята/плебса/народа със служебните си автомобили, гонейки графиците за поредните платени комисии, в които ги чакат комисионните от разграбените европейски проекти. Какви ти тук актьори, рокаджии и интелектуални писачи, моля ви се?! Я у лево!

Най-жалкото от цялата истерична омраза, която се стовари върху публичните лица, заявили се като кандидати за народни представители, е, че тя е предшествана от един вечен рефрен: „Искаме нови лица в политиката!“. Искаме неопетнени хора, нови физиономии, доблестни граждани, професионалисти, които не са „оцапали ръцете си“ с мърлявата българска политическа система! Е, искате, ама като ги видите в листите, отключвате такъв мощен трагедиен хор, че и древна Елада ще ви чуе! Тя не става, защото е млада и неопитна. Не и този, понеже е „един прост групар“. Не и онзи с барабанчетата, нито пък другия там, с брадата и обеците. За оня пък… как му беше името… Нойзи, да не говорим: така и така, за да го разберем, като говори, трябва да имаме под ръка акространен систематиен справочник и речник по латински, на какъв ни се прави?! А междувременно, докато съпоставяме творческите биографии на кандидатите с партийните им бюлетин и изпадаме в транс от възможността да видим точно тези хора в законодателната зала на България, в бъдещия парламент ще влязат по червен килим истинските недоразумения! Като Ана Баракова например, която тихо и кротко си поживя две години в Народното събрание, ползвайки полагащите й се привилегии с учителско постоянство и неподлежащ на публично обсъждане непукизъм. Заслужили си я бяхме!

Напълно наясно съм, че това мое споделено мнение няма да промени убедеността на всеки българин, че знае най-много, може най-добре и преценява най-точно. Ние всички сме добри политици, ама си го знаем поединично, на маса и пред телевизора. Страхотни философи сме, ама си развиваме тезите с „х.. сплескан“ и призиви като „бе я си гледай работата“. Такива сме и като управници – „Дай ми ти на мене Солунската митница, па гледай какъв келепир пада…“, както казваше Алеко Константинов.

А може би просто трябва да млъкнем малко. И да се заслушаме, та белким чуем какво казват тези хора, които така усилено плюем. Защото, за разлика от нас, дето си чешем във Фейсбук езиците и егото, те поне са направили крачка напред. Не е ли по-нормално да ги подкрепим, вместо априори да ги наричаме „подлеци“, само защото досега сме позволявали подлеци да ни управляват?

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg