Галерията на 2016-а е Софийска градска

През юли 7 зали на Двореца се напълниха с ябълки, моми със сукмани, шарени пилета, коне, моми без сукмани, звезди, мустакати селяни, плодове, чешми, дребен рогат добитък…  Новата експозиция показа 55 живописни произведения на Димитър Казаков – Нерон (1933-1992), предимно от голямоформатното му творчество. Хора, животни и символи, погледнати от необичайни ъгли, разположени в „обърнатото пространство” на Казаков, плуват в етера, сякаш вдигнати и завихрени от ураганния талант на художника. Носят се в привиден хаос, но здраво свързани символно-смислово, цветово и композиционно…

Димитър Казаков-Нерон, „Приседнали на земята“, 1982, Художествена галерия Добрич

През август столичната галерия „Лоранъ“ отбеляза 10 години от създаването си със специална изложба – най-доброто от най-доброто, преминало през ръцете на галериста Лаврен Петров – много ценни картини, непознати за широката публика. През годините галерията се утвърди като едно от основните места за представяне на художественото ни наследство, без да пренебрегва и съвременните художници. Централно място в експозицията заемаше грейналата в отенъци на червеното най-голяма запазена рисунка на Владимир Димитров-Майстора – „Мома с череши и макове“, пастел върху хартия, 132/120 см.

Собственикът на галерия „Лоранъ“ Лаврен Петров пред картината на Васил Стоилов „Почивка“

Дойде септември и СГХГ отново заложи на необичаен поглед към изкуството – и това, което то може да ни разкаже за близкото минало. „Следобедът на една идеология“ изследваше дали и как художниците от времето на соца биха могли да пресъздават искрено живота на платното под заплахата от цензура и репресии – или той винаги намира начин сам да се промъкне в картината? Експозицията бе част от дългосрочния проект „Другото око“, който представя на публиката многообразието на произведенията от фонда на СГХГ през очите на „непрофесионалисти“ – интелектуалци. В случая куратори на „Следобедът на една идеология“ бяха журналистът Георги Лозанов и писателят Георги Господинов.

Станислав Памукчиев, „Къпеща се“

Гости от чужбина изпълниха салоните на Двореца през октомври, с гостуването на Музея на руския импресионизъм (Москва), който представи за пръв път у нас част от своята живописна колекция. Музеят е нов (и частен), за руския импресионизъм не се е говорило често, но много от художниците, чиито картини бяха показани, са добре известни и в отделни периоди от творчеството си са рисували в този стил.

Борис Кустодиев, „Венеция“

Под името „Старецът и трите морета“ Любен Зидаров, големият илюстратор с над 70-годишна кариера, ненадминатият в българското изкуство майстор на ироничните автопортрети и поетичните пейзажи, откри в началото на ноември в галерия „Нюанс“ нова изложба. 93-годишният художник представи 32 („пресни“ – по негови думи) акварела, видени през винаги по детски учудения му, но и леко присмехулен поглед – два автопортрета с капитански фуражки и 30 морски пейзажа.

Любен Зидаров, пейзаж

В Националната галерия 2016-та завърши с откриването на юбилейната изложба „Българската дама на модерното изкуство Вера Недкова – за нея ще разкажем по-подробно още в първите дни на януари.

Краят на годината показа и известно оживление на артпазара. Две картини постигнаха нечувано високи през последните 7-8 години цени. На търг на „Аполон и Меркурий“ платното „Рибари“ на Дечко Узунов след много напрегнато наддаване бе продадено за 66 хиляди лева. Ден по-рано на аукцион на „Ракурси“, „Портрет на момиче с цветя“ на Майстора бе купена за 72 хиляди лева.

На търг цената на „Момиче с цветя“ на Майстора стигна 72 хиляди лева.

След специалисти се говори, че друга картина на Майстора – спомената по-горе рисунка от галерия „Лоранъ“ е сменила собственика си дори за още по-голяма сума – 100 хиляди лв., но от „Лоранъ“ останаха верни на политиката си да не коментират цени и клиенти.

Владимир Димитров-Майстора, „Мома с череши и макове“

Но 2016-та си отива, а заедно с нея и най-дълго управлявалият министър на културата след промените, който назначаваше и уволняваше спорни и безспорни авторитети, с и без конкурси – общо над 6 години. Какво ще стане нататък, трудно е да се каже, но най-вероятно предстоят промени.