Албена Колева, бунт за смисъл

Хора, които приличат на стълба към небето – Албена Колева е от тях. Живее в Средната земя, населена със средностатистически единици, но душата й се стреми към Високото. Духът й жадува себеподобни, но много от скъпите й души вече са Горе – като учителя й Крикор Азарян, като баща й Тодор Колев…

Във време, когато битката да притежаваш е помела всичко, тази актриса води война, за да бъде. Неизбежната война на мечтателите.

Мечтател и война? Сблъсъкът на тези две категории е толкова невъзможен, колкото битието ни тук и сега. Толкова абсурден, колкото Културата и нейните Наместници в комисии и министерства. И също толкова реален.

В петък – 12 декември, Албена Колева трябва да изиграе за 50-и път моноспектакъла си „Шърли Валънтайн“ от Уили Ръсел в Народния театър. Но вместо да кани публиката на празник, тя я води на война. Днес в 14 часа Албена ще е в градинката на „Кристал“ – с колегите и себеподобните, с искане за оставка на Слави Бинев като председател на Комисията по култура в Народното събрание.

„Подкрепете ни“, призова актрисата с глас, натежал от обида, болка, отчаяние. Такъв е гласът на сподавилите сълзите си, на замразилите мечтите си.

А Албена Колева е царица на комедията! И на драмата, и на трагикомедията! Разсмивала ни е до сълзи, припознавайки се в някоя от нейните героини… Нейната Шърли Валънтайн е мечтателката, която на 42 години е готова да започне от нула – да се влюби, да пътува, да бъде момичето от старите снимки. Омръзнало й е да мълчи и да излива гнева си само пред стената – най-добрият приятел на обикновената жена на средна възраст.

Албена Колева на протеста на културата пред Народното събрание на 3 декември. „Като толкова пречим, да ни закрият, да закрият този театър, да го дадат на Слави Бинев да стане той директор и да направи едно голямо “Дали” на сцената! Начинът, по който се държат, е начин, по който се опитва да ни изгони“, казва актрисата.

Албена също е на 40+ и пръстът й също е на бутона „рестарт“. Случва й се за втори път – първия беше в зората на демокрацията, когато Колева тъкмо завършваше НАТФИЗ. Онези времена бяха на надежда, на първи глътки свобода. Четвърт век по-късно актрисата си дава сметка, че нейното поколение стана жертва на промените. „Те рязко свалиха статута на твореца, удариха през кръста някои и отрязаха главите на много хора и това се отрази и на ситуацията не само в театъра, но въобще в културата“, казва Колева.

С днешна дата тонът й е много по-остър, вече няма време за разсъждения и дълги интервюта.

„Като толкова пречим, да ни закрият, да закрият този театър, да го дадат на Слави Бинев да стане той директор и да направи едно голямо “Дали” на сцената! Начинът, по който се държат, е начин, по който се опитва да ни изгони. И аз въпреки всичко, напук, стоя тук и смятам, че те трябва да бъдат изгонени, не ние.

Единствената надежда на този народ трябва да бъде културата, защото идвайки само в театъра и гледайки някои от представленията на Сашо Морфов, могат да разберат, че в този живот има достойнство, има чест, има страдание, ние сме единствените, които го казваме”, изповядва актрисата преди броени дни в интервю за „Панорама“.

От сблъсъка на баща й – големият Тодор Колев – с политиката Албена знае, че е мръсна работа, твърде нечистоплътна за достойни хора. Затова няма да я видите в политиката. Ще я срещнете обаче на площада – присъствието й в бунта на жълтите павета е знаме. Албена го държи, защото не е погребала мечтата си за смисъл.

Отивам да й стисна ръката – на нея, и на останалите. За да не се налага един ден да пращам есемееси за тях в рамките на „Българската Коледа“ .