Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Алек Попов: Най-сигурният начин да спрат да те четат, е да цъфнеш на пиедестал

Трудно е да си комерсиален. Трябва да се поизпотиш, за да продадеш каквото и да е

"Свободата на словото не значи да се харесваш на всички. По-скоро обратното. Това е част от демокрацията", казва писателят Алек Попов. Снимки: Румен Добрев - Алек Попов: Най-сигурният начин да спрат да те четат, е да цъфнеш на пиедестал

"Свободата на словото не значи да се харесваш на всички. По-скоро обратното. Това е част от демокрацията", казва писателят Алек Попов. Снимки: Румен Добрев

Избягвам да се определям като интелектуалец. Предпочитам хората да се интересуват от това, което пиша, отколкото от това, което говоря.

Избягвам да се определям като интелектуалец. Предпочитам хората да се интересуват от това, което пиша, отколкото от това, което говоря.

Между черното и бялото

– Какво може да се прочете в „черната кутия“ на катастрофирала държава като нашата?

– „Катастрофирала“ е малко силно казано. Катастрофирала е Сомалия. У нас има по-скоро объркване и зацикляне. Това изнервя хората и те предпочитат да гласуват с краката си, отколкото с главите си. Има голяма разлика между хората и държавата. Двете не трябва непременно да се отъждествяват. Ние имаме проблеми с институциите. Често обикновените хора са по-напредничави и адекватни от нашите институции, затова страдат и съответно търсят възможности другаде. Това е нашият основен проблем.

– Намирате ли основания за прочутото българско черногледство?

– В един момент на човек му се струва, че има такива основания, в друг – че това е прекалено. Опитвам се да се боря с този негативизъм, доколкото мога. Мен също ме обзема доста понякога, а това не е добре за вътрешното здраве. Но и в непрекъснатото оплакване има нещо отблъскващо. Човек, който мисли по този начин, не може да промени участта си.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– Какъв е двигателят на промяната за българина?

– Средният българин, доколкото може да се говори за такъв, притежава предприемчивост. И страда, когато му е отнета инициативата. Затова толкова много хора напускат тази страна, защото не виждат възможности да осъществят „мечтите си“, макар че изцяло консумативните мечти винаги са свързани с разочарование. Този индивидуализъм според някои е лош, но аз не смятам така. Той е източник на една първична жизненост. Неслучайно се спори толкова дали образът на Бай Ганьо е положителен, или отрицателен. Според мен у него има и положителни страни, не е изцяло отрицателен образ – стига да не му попаднеш. Аз лично избягвам категориите „положителен“ и „отрицателен“. Когато един образ е създаден правдиво и убедително от своя автор, той излиза от тези категории. Дори да има недостатъци и пороци – пак ще има нещо симпатично в него.

– Преди 1989 г. българският интелектуалец е стоял на пиедестал в обществото, стига да се е примирявал с вършенето на дребни услуги с цел пропаганда. След промените той малко по малко придоби образа на мъченик. Как според вас държавата би могла коригира битието му, без да му се налага да бъде нечий лакей?

– Тия дребни услуги понякога излизат твърде солено. Самият аз избягвам да се определям като интелектуалец. Аз съм повече в практическата сфера. Предпочитам хората да се интересуват от това, което пиша, отколкото от това, което говоря. Любопитството и уважението към онова, което някой прави в изкуството, не трябва да се смесва с канонизацията. Обикновено най-сигурният начин да престанат да те четат, е да цъфнеш на някой пиедестал. От писателите не трябва да се очаква непременно да кажат най-великите истини, да дават рецепти как трябва да се живее.

– Вие нямате ли очакването писателят да е с ореола на мъдрец?

– Никой не се е родил мъдър. Човек помъдрява с времето и една от истините, които научва е, че ореолът на мъдростта често няма връзка с истинското познание за живота. Предпочитам хората без ореоли.

– Вие как се възприемате на българския литературен пазар, смятате ли се за комерсиален?

– Книжният пазар у нас е сравнително малък, така че за кой знае какъв „комерс“ не е може да се говори. Все пак някои неща се продават повече от други. Радвам се, когато книгите ми се четат. Не вярвам, че има колега, който да не иска това.

– Имате ли проблем с думата“комерс“?

– Не смятам, че да си комерсиален е непременно нещо лошо. Отгоре на всичко се постига доста трудно. Хората не са толкова глупави, колкото си мислим. Човек трябва доста да се поизпоти, за да им продаде каквото и да е.

– Масовата нагласа у нас на интелектуалците и хората, които се интересуват от изкуство, е на презрение към търговския успех в културата. Наричат го чалга, а вие как предпочитате да го назовете?

– Истината е, че пазарът дава известна независимост на творците. Е, ограничава ги донякъде, но е по-честно да се съобразяваш с пазара, отколкото с разни други фактори от политически или идеологически характер.

Предишна страница 1 2 3 4Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах