Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Алек Попов: Най-сигурният начин да спрат да те четат, е да цъфнеш на пиедестал

Трудно е да си комерсиален. Трябва да се поизпотиш, за да продадеш каквото и да е

"Свободата на словото не значи да се харесваш на всички. По-скоро обратното. Това е част от демокрацията", казва писателят Алек Попов. Снимки: Румен Добрев - Алек Попов: Най-сигурният начин да спрат да те четат, е да цъфнеш на пиедестал

"Свободата на словото не значи да се харесваш на всички. По-скоро обратното. Това е част от демокрацията", казва писателят Алек Попов. Снимки: Румен Добрев

В България много малко хора разбират от шоу, а Митовски определено знае какво прави и не се бои да рискува. Този бизнес винаги е на ръба и се иска кураж и характер, за да правиш продукции на международно ниво. В процеса на работата хората изпадат в спорове, включително за пари.

В България много малко хора разбират от шоу, а Митовски определено знае какво прави и не се бои да рискува. Този бизнес винаги е на ръба и се иска кураж и характер, за да правиш продукции на международно ниво. В процеса на работата хората изпадат в спорове, включително за пари.

За киното и Митовски

– От появата на филма „Мисия Лондон“ минаха четири години, а от книгата – 14. Няма ли да видим нов филм по ваша книга?

– „Черната кутия“ спечели субсидия от Националния филмов център, но има да се свърши още доста работа по финансирането на филма. Това е сложен проект, свързан със снимки в чужбина и участието на чужди актьори. Поне половината от филма ще бъде на английски. Работим по него отново отново с екипа от „Мисия Лондон“. Сценария написахме с Деляна Манева, а Митовски, живот и здраве, ще го снима. С годините той придоби голям опит и увереност – трудно придобит опит на различни нива, който ценя.

– Като човек, който е работил успешно с него, можете ли да се абстрахирате и да коментирате това, което се случи с него и актьорите му миналата година?

– Честно казано, не съм в течение. Не знам какво точно се е случило и дали нещо се е случило въобще… В България много малко хора разбират от шоу, а той определено знае какво прави и не се бои да рискува. Този бизнес винаги е на ръба и се иска кураж и характер, за да правиш продукции на международно ниво. В процеса на работата хората изпадат в спорове, включително за пари. В момента е много трудно да се прави кино в България. И няма да става по-лесно, освен ако не се измислят по-ефективни и справедливи правила, по които да се развива този иначе толкова иновативен бизнес.

– „Мисия Лондон“ е комерсиален филм и за щастие когато го е правил Димитър Митовски не е искал да се съизмерва с Тарковски, с Фелини, както кой знае защо правят 90% от останалите български режисьори…

– Филмът е преди всичко социална и политическа сатира, нещо, от което хората в България имаха нужда. Но не е назидателен и в крайна сметка е дори оптимистичен. Митовски използва материала от книгата и сценария по правилния начин. Не може да вземеш сатиричен роман и да създадеш нещо съвършено различно. Важна е базата, от която тръгваш, да има известна жанрова яснота. Аз също харесвам и Тарковски, и Фелини, и редица други режисьори с уникален авторски почерк, но не смятам, че си струва да се подражава на когото и да било. Всеки трябва да се стреми към оригиналност, като се учи от опита на майсторите, без да ги копира. Киното все пак е изкуство за широката публика – така е възникнало.

– Във всичките ви истории присъства фантастичен елемент. Има ли фикция и в живота ви, доизмисляте ли го?

– В живота ли? Не, цялата ми фантазия отива в историите, които разказвам. Макар че много зависи от материала, от елементите на историята, на сюжета, на импулса, който те е вдъхновявал. Някои истории просто са фантастични по природа, други – не. Всяка история си има собствен код. Ако не е разчетен правилно, се получават доста бамбашка.

– Оставяте ли се историята да ви води, или й налагате тотален контрол?

– По-скоро се водя от логиката на действието и на характерите. Те изграждат средата и сюжета, в който оперират героите. Работата в театъра и киното помага. Методите на Станиславски работят учудващо добре и в прозата, макар че не бива да се пренасят механично. Не се водя толкова по езика и думите, не, че не съм го правил навремето, а по-скоро по това, което героите трябва и могат да направят при определени обстоятелства.

Предишна страница 1 2 3 4

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах