Алеко Константинов за САЩ: Гордите бели отсега се стряскат за бъдещето

През 1893 г. Алеко Константинов пътува до САЩ, за да присъства на Световното изложение в Чикаго, посветено на 400-годишнината от откриването на Америка от Христофор Колумб. Следващата година се появява пътеписът му „До Чикаго и назад” – безценен поглед за реалностите в САЩ в края на XIX век през погледа на един българин, човек от държава съвсем наскоро освободила се от чужд гнет.

Алеко разказва безпристрастно за непознатия свят, който се отваря пред очите му. Наблюденията му са интересни и задълбочени, чисти от предразсъдъци и злост. Днес ви предлагаме откъс от „До Чикаго и назад”, който в контекста на днешното време може да прозвучи смущаващо, но всъщност е просто картина на едно отминало време. При това някои от твърденията му се разминават с общата представа за ситуацията с расовата дискриминация в онези времена. Българският писател обаче успява да разкрие и тъмната страна на съжителството между бели и чернокожи в края на XIX век.

„До Чикаго и назад“, откъс от втора част:

Много негри има в този Вашингтон. Ние срещахме по улиците и в трамваите толкова бели, колкото и чернокожи. Между последните има хора състоятелни, които живеят комфортабелно. Любопитно е да гледаш негрите вечерно време на разходка, облечени елегантно, с цилиндри, с ръкавици, а особено дамите: облечени повечето с бели, чисти, по най-последната мода летни костюми, с леки шапчици, а черните им муцунки изпъкнали напред, като на облечени маймунки, че като се озъбят, като завъртят белтъците на очите си — да ти прикапе на сърцето от хубост! Всяка негритянка се старае да си причеше косата колкото е възможно повече, за да не се познава, че е къдрава; като че само по къдравата коса ще я познаят, че е негритянка. Някои от старание да си огладят косите дотолкова са ги дръгнали, щото на челото и на врата са излизани съвсем. Има доста негри и негритянки, които чрез израждания и смешения са се приближили към типа на кавказкото племе, като са задържали само черния цвят. Други съхранили негритянски черти, а е изменен само цветът им от черен на тъмножълт. Те са много грозни. Има разни типове негри и по тях виждаш и съдиш от колко разни места на Африка и островите са влачени тука роби. Ако има бедни в Америка, то те са пак негрите. Всичката тежка и неприятна работа е стоварена на техния гръб. Има много занятия, които белият американец счита недостойни за себе си и ги възлага на негъра. Негрите имат предпочитание пред белите само като келнери в рестораните, като лакеи, като швейцари. Счита се за по comme il faut да гледаш негри в тия длъжности. В богатите къщи, в големите ресторани слугуват негри. Черните се стремят да се приближат към белите, но последните странят, като се считат по-висши същества. Голяма рядкост е една бяла да се ожени за негър или бял за негритянка. Само крайна нужда или богатство може да ги примами. Негрите са се приспособили към американския климат и силно се плодят. В Съединените щати са стигнали вече до осем милиона. Гордите бели отсега се стряскат за бъдещето, когато негрите чрез силно разплодяване ще образуват грамадна сила и ще имат значителен глас в решаване на съдбините на Щатите. И сега се срещат доста обществени служители от негрите.