Софийска филхармония МЕГАБОРД

Александър Морфов: Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Борисов

Целта на директора е сам да го освободя от присъствието си. Но не мисля да го направя, казва главният режисьор на Народния театър

„Никой от моите колеги, тези, които отидоха на поклонение при президента, както навремето при Тодор Живков, никой не разбра, че аз само исках да защитя достойнството и честта на театъра, не на себе си“, казва Александър Морфов. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Александър Морфов: Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Борисов

„Никой от моите колеги, тези, които отидоха на поклонение при президента, както навремето при Тодор Живков, никой не разбра, че аз само исках да защитя достойнството и честта на театъра, не на себе си“, казва Александър Морфов. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Нови две врати бяха надраскани в Народния театър. Освен на пиарката Велислава Кръстева, този път и вратата на директора Васил Василев има надпис: „Официален офис на ДПС“. Първия път вратата на Кръстева бе надраскана след спектакъла „Хъшове“, сега – след „Животът е прекрасен“. И двата пъти техен автор е главният режисьор на Народния театър Александър Морфов. Лично потвърди, че е той, в разговор пред „Площад Славейков“. И обясни, че това е неговият протест срещу „безмозъчната партийна централа“, създадена от директора Васил Василев в Народния театър, и срещу метода му на управление като „едноличен феодал, играейки по тънката нота на слабостта на бедния човек“.

Разговаряме с режисьора, създал спектакли с легендарен статут като „Хъшове“, „Бурята“, „Дон Жуан“, „На ръба“, „Животът е прекрасен“…

– Вие ли сте авторът на новите надписи на вратите на Народния театър, г-н Морфов, този път и върху вратата на директора Васил Василев?

– Да, и неговата, все пак основната фигура, срещу която е насочен протестът, е този директор. Защото жената, която се явява пиар на ДПС и на Народния театър, няма съвест, нито принадлежност. Тя е всичко онова, което ѝ наредят нейните господари. Мога просто да цитирам Гьоринг: „Аз нямам съвест, моята съвест се казва Адолф Хитлер“.

– Какво написахте този път?

– На неговата врата: „Официален офис на ДПС“, а на нейната: „Приемна на ДПС“.

– Предишния път не сте крили, че вие сте човекът, надраскал вратата на Велислава Кръстева, и си запазвате правото за още реакции…

– Моментално вечерта съобщих на Васил Василев, че съм го направил аз. А следващите дни той започна настоятелно и упорито да лъже, че не знае кой го е написал. Викаха ме в полицията да давам обяснения, това добре. Най-гадното беше, че повикаха и съпругата ми, Рени Врангова. С каква цел? За да ме сплаши, да ми каже: „Семейството ти сега също е под прицел“.

– Василев като че ли отказва да вземе решение и по отношение на първия път, когато поставихте надписи на вратата на Кръстева? Вместо това назначи комисия, която да разследва случая.

– Той не само, че не взима решение, но узакони цялата тази безмозъчна партийна централа, която създаде в Народния театър. Първата стъпка бе да купи артистите. Една актриса, да не ѝ казвам името, извика в един разговор по отношение на морала: „Бедният човек няма морал“. Това е новото „верую“. Заплахи, инсинуации, лъжи, комисии, подтикване към доносничество, посещения при президента… Това е политическа акция, той иска да управлява театъра като частна фирма. Раздава немислими заплати и „поощрения“, премии от джобовете на данъкоплатците. Разпорежда се като едноличен феодал, играейки по тънката нота на слабостта на бедния човек. Разцепи театъра на две, организира своите харпии, депесарката и гербаджийката — главен секретар на театъра. Заплашват, уволняват, унижават верните служители на театъра. Вчера напусна един от най-светлите хора на театъра – главният художник на осветлението; и колко още напуснаха, защото не могат да изтраят повече тази сталинистка форма на управление на Народния театър.

– Имаше ли конкретен повод за напускането на художничката?

– Да, но не искам да говоря от нейно име, просто е била поставена до стената с изисквания, които са били изключително неморални. Каквито са били и към всички други, които напуснаха.

– Вие как си общувате с Васил Василев?

– Аз с нищожества не общувам.

– Как ходите в Народния театър сега? Предстои ли ви нов спектакъл? Васил Василев заяви в едно интервю, че е готов да ви помогне, ако не се справяте.

– Това са част от всичките му лъжи, които той непрекъснато бълва. Когато видях видеото с Велислава Кръстева и нейното унизително поведение като слуга на Ахмед Доган, бяхме заедно със Захари Карабашлиев, когато му го показах, Захари онемя, а Василев само се усмихна, замълча и нищо повече не каза. От тогава не съм говорил с него, защото разбрах, че той е контролиран от тях и нищо не може да предприема. Хванат е в примката на Доган, Борисов и цялата тази компания. На тях отдавна съм им трън в очите.

– Каква е ролята на президента, при когото ходиха актьорите от театъра?

– Не знам. Василев явно има много стабилен чадър над главата си, за да може да се държи като едноличен собственик на Народния театър – да отказва да дава отчети и сведения на Министерство на културата, на Народното събрание… макар че всички знаем кой управлява тази държава от 30 години…

– Действията му спрямо вас от тогава досега как разчитате? Приличат на натиск сам да напуснете театъра.

– Това му е целта, сам да го освободя от присъствието си. Но не мисля да го направя. Той ще ме уволни дисциплинарно още утре, предполагам.

Искам да напомня, че в първото си открито писмо много ясно съм мотивирал всичките си действия. Аз съм против липсата на морал и на политическите назначения, които превръщат културния институт в дъщерна фабрика на сараите на Ахмед Доган и Борисов… Нарушава се изконното право – независимостта на Народния театър като културна институция. Това е моят протест и той продължава. Никой от моите колеги, тези, които отидоха на поклонение при президента, както навремето при Тодор Живков, никой не разбра, че аз само исках да защитя достойнството и честта на театъра, не на себе си. Аз знам какво ще последва с мен. Вече съм го приел. Но важно ми беше те да разберат, че Народният театър, въпреки всичко, трябва да бъде независима културна институция. Василев доказа точно обратното.

Знаете ли, един психиатър ми се обади и ми каза: „Бъди внимателен, защото този човек страда от тежка грандомания и зловреден нарцисизъм“. Този директор има доста психически проблеми. Ето един цитат за нарцисизма:

„В центъра на света на нарциса стои дилемата между собственото му усещане за величие и болезнената нужда то да бъде потвърдено от околния свят. За да получи това потвърждение, той е готов на какво ли не – да измисля лъжи, които „доказват“ какъв чудесен човек е, да манипулира, да побеснява, когато бъде критикуван, да отказва да живее според правилата, отредени за „обикновените хора“. Дори прибягва до всевъзможни форми на жестокост и насилие – или за да потвърди собственото си усещане, че стои над останалите, или за да накаже другите за нежеланието им да го третират като бог“.

Много точно описание.

– Не го ли осъзнахте, когато ви покани да работите в Плевен?

– Не. Най-голямото ми разочарование беше, че аз и Рени му дадохме идеята да се кандидатира за директор на Народния театър. Но предполагам, че всичко е било решено преди това, ние бяхме параванът. Не съм предполагал, че така мога да се излъжа в човек.

– Казвате, че колегите ви не са ви разбрали, имахте ли пререкания с тях?

– С тях не съм имал пререкания. Аз ги разбирам, мога да простя, хората сме слаби. Въпреки всичко, не всички се подчиниха на директора – половината от актьорите отидоха да коленичат пред Василев и пред президента, другата половина запазиха достойнство. Бердяев казва: „Най-големият враг на свободата е ситият и доволен роб“.

– Споменахте, че имате последователи и предстоят още врати с надписи – в Народното събрание, Министерския съвет, президентството?

– Може би не в този ред.

– Каква е вашата подредба?

– Всички врати едновременно. Защото така повече не може да се живее.

– Ако директорът не ви уволни, кога да очакваме новия ви спектакъл?

– Бях планирал след 25 януари да започна репетиции на нова пиеса.

– Тази, за която сте говорили с Васил Василев, ли ще бъде – „Троянският кон“?

– Обичам да правя пиеси, които ме вълнуват. Бих направил „Мефисто“ на Клаус Ман и „Съзаклятие на лицемерите“ на Михаил Булгаков, в тази посока ме влече в момента.

А иначе: взимайте флумастерите и драскайте, хора.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах