Александър Морфов през 2010 г.: Това не е моят премиер

– Имахте проблеми с кръвното, българският творец като че ли не си гледа много здравето?

– Всичко е заради онова глупаво разбиране, че сме мачовци. Как да покажа, че страдам? Сложно стана да признаеш пред себе си и пред останалите кой си, какъв си. Но образът отдолу се пропуква, започва да личи, че там стои един 50-годишен мъж, който е доста уязвим. Имал съм пропадания, тежки стресове, за които на никого не съм казвал, не съм ходил да се лекувам. Как да призная, че всъщност съм слаб! Ние сме мъжкари, корави българи, пичове… И от това страшно започва да пука народът.

– Доста омекна образът на дивия непримирим Морфов от преди 10-ина години…

– Както казва Лука в “На дъното”: “Мачкали са ме много, затова съм мек”.

– Стана ли опасно за здравето правенето на изкуство у нас в последните години?

– Хората в театъра, които познавам и обичам, се раздават 100-процентово. От 9 до 14 ч са на репетиция, след това репетират допълнително, вечер са на представление докъм 22 ч. Срещу това ти получаваш месечно едни 500 лв., а ако имаш да изплащаш 300 лв. кредит, се налага да живееш с 200 лв. И всеки ден си в тотален стрес какво да правиш, за да оцелееш. Не говорим за семейство, за парно и всичко останало.

– Ходихте ли в болницата при Христо Мутафчиев, как е той?

– Явно занапред ще трябва да ограничава действията си, емоциите… Но болестта в никакъв случай няма да го промени като човек, защото той още на втория ден, като излезе от кома, започна да нарежда на сестрите коя какво да прави. Да иска, да настоява и да крещи на всички да му дадат телефона, че имал да звъни на Данчето Фандъкова, в Съюза на артистите… Нищо не се е променило. В момента е страшно изнервен заради това, че няма същата подвижност както преди. Трябва да му внушим да я кара по-леко.

– Вие можете ли да я карате с по-малко ангажименти?

– Мога и само с един ангажимент на година. Трябва да се заема най-сетне с тази “Одисея”. От много време си мечтая да направя спектакъл по руски модел – да репетирам 6-7-8 месеца, да натрупвам ден след ден материала – експериментираш, пътуваш, връщаш се, започваш от нулата… Да се откъснеш от тежестта на резултата, наречен премиера.

– Подкрепяте ли реформата в културата?

– Смятам, че реформата се извършва доста необмислено и под нечия диктовка – да стане на всяка цена, и то до петък. Реално реформа няма, има само съкращения, вземания, стесняване на периметъра. Реформа означава да създадеш нова среда, в която да се развие нещо ново. А “новата база” всъщност е старото състояние, което е свито 3 пъти. След 2-3 години ми се струва, че ще има нова реформа и тя ще бъде още по-драстична. Така ще стигнем до модела в Италия и Гърция с 3 държавни театъра. Всичко останало ще бъдат местни градски театри и частни трупи.

– Това лошо ли е?

– Лошо е, защото Гърция и Италия имат развита паралелна структура за финансиране на проекти. Имат и почти фанатична привързаност към собствената си история и театър. У нас такова чувство към изкуството няма, ние не сме родината на театъра, не сме Гърция. Театърът тук никога не е бил приоритет както при руснаците. Така че липсата на това изкуство в България няма да предизвика колизии в обществото. Просто ще изчезне.

– Преди време направихте бунт в театъра. Защо сега, когато културата е на ръба, си мълчите, г-н Морфов?

– За да се направи бунт, трябва да има ясна идея какво искаш да постигнеш с него. Другото е анархия. Голяма отговорност е да поведеш хора след себе си и за да я поема, аз трябва да съм абсолютно сигурен накъде вървя. В момента обаче не мога да намеря хоризонта, към който да поема. Защото знам, че държавата изнемогва. Не е разумно да го направя само за театъра, когато и здравеопазването, и образованието са в същото положение.